ПЪРВА ЧАСТ
Фреските в притвора са не по-малко интересни от тези в наоса на църквата. Нека да започнем с най-прочутото изображение - ктиторската сцена
На нея има надпис, от който става ясно, че през август 1493 г. са починали децата на ктитора Радивой - Тодор на 14 години и Драгана на 12 години. В тяхна памет е обновен манастира.
Изобразени са самият Радивой, жена му Теодора, починалите деца, както и тогавашният софийски митрополит Калевит, на когото ктиторът връчва модел на църквата, както и свети Георги. Богатите им дрехи показват, че Радивой е някакъв първенец, вероятно болярин, който е запазил богатства и авторитет дори и под турска власт. През 15 век това още е било възможно
Обърнете внимание на обеците на Теодора, типични за западна България с модел, изработван по-късно от чипровската школа и на оригиналната и забрадка - сокай.
Не случайно написах, че манастирът е обновен от Радивой. Точно под ктиторската композиция при сондаж е установено наличието на по-стар стенописен слой. Така, че вероятно самата църква и първото и изписване са предосмански.
На източната стена на притвора в ниша над вратата към наоса има още едно изображение на Свети Георги, седнал на трон, с дълъг меч
и стъпил с краката си върху убития дракон
Всъщност цялата източна стена на притвора е с избражения от житието на свети Георги
а под тях е кръщение христово, за съжаление не много добре запазено
на стената до ктиторите е още едно изображение на свети Георги, на кон убиващ змея с таранен удар на копието. За отбелязване е, че таранният удар е характерен за западните рицари и това е едно от малкото избражения на такъв на Балканите
на отсрещната /южна/ стена има някакви светци
а на западната стена още светци около зазиданата врата
над тях има голяма фреска
Долният и регистър изобразява сцени от живота на Богородица
а горният и аз не знам какво точно изобразява. Това май е поклонението на влъхвите.
а това май на пастирите,
но порно сцените в центъра са ми непонятни
Църквата е имала и още един външен притвор от запад, като през зазидана сега врата се е влизало в сегашния и претвор. На западната стена на сегашната сграда, която е била източна стена на изчезналия притвор също има лошо запазен стенопис, изобразяващ страшния съд. В момента с цел да го съхранят са построили гадна стъклена конструкция, напомняща оранжерия
която пречи да се снима добре, затова слагам една снимка от 2007
стара снимка от http://www.istorianasveta.eu/m/photos/view/Kremikovski-manastir-starata-ts-arkva
Като заключение мога да кажа, че стенописите от Кремиковския манастир са най-ценният запазен ансамбъл от 15 век. Като запазеност може да се сравнят със съвременнте им фрески от църквата Свети Димитър в Бобошево, но далеч ги превъзхождат по художествени достойнства.
За съжаление нищо не знаем за автора им, освен, че вероятно е бил от кръга на костурската школа.
Впрочем ако някога дочакаме края на реставрацията на Драгалевския манастир, може и да коригирам мнението си.
Дотогава много горещо препоръчвам на всеки, който не е ходил в Кремиковци, да отиде и да види тези прекрасни образи със собствените си очи.
ГАЛЕРИЯ 2009
ГАЛЕРИЯ 2012
