Красимир Йовчев (medchurches) wrote,
Красимир Йовчев
medchurches

Categories:

Бельова църква Рождество Богородично Самоков



Бельовата църква "Рождество Богородично" се намира на изхода на Самоков в посока Боровец от лявата страна на пътя. Има даже табела, че е от 12 век, което естествено не е вярно. Там е имало църква даже и от преди 12 век, но запазената е от късното Средновековие - XV-XVII век, а това, което най-вече се вижда е резултат от реконструкцията и през 19 век.
За съжаление стенописите и от XVI век са покрити от посредствените творби на Никола Образописов и са само частично разкрити.

Най-добри сведения дава тази статия на Веселин Хаджиангелов, намираща се на този адрес

БЕЛЬОВА ЦЪРКВА

Веселин Хаджиангелов

Исторически музей – Самоков

 

Измежду всички исторически и културни паметници в Самоков – Бельова църква„Рождество Пресвятия Богородици” е най-старият и значим обект от епохата на Средновековието.

Най-ранното известно засега споменаване на църквата в литературата е в „Землеописанието” на Константин Фотинов, където авторът дава указания за много старини, откривани там, и препоръчва това място да се проучи 1.

Повечето легенди отправят издигането на църквата към времето на Второто българско царство, при царуването на Асеневци и Шишмановци, та чак до падането под турско робство. Във всички легенди се говори, че храмът бил построен от болярина Бельо и затова носи неговото име. Сградата му е била вкопана в земята и полузарита, което е видно от документалния надпис на Никола Образописов над вратата.

От незапомнени времена църквата е притегателен център за самоковската общественост. Неслучайно именно там, на храмовия празник, известен като „Малка Богородица”  (Рождество на пресв. Богородица – 8.09.) се е провеждал голям събор, организиран от самоковските еснафи. Съхранени са спомените за това как цялата нощ преди събора колони от коли са тракали по калдъръмените улици, забързани да заемат местата си на църковната ливада.

Архитектурата на Бельова църква е пределно проста и непретенциозна, типична за епохата на късното Средновековие. Това, което най-напред я прави забележителен паметник на културата, е стенописната украса, дело на изтъкнатия самоковски майстор от Възраждането – Никола Образописов, както и на зографите – Христаки Зах. Зографски и Димитри Христов Дупничанин. Изписването е станало през 1869 г. По-късно по украсата – стенописна и резбарска – са работили и М. Белстойнев, Стойчо Фандъков и Петър Белиомустак.

С ясното съзнание за значимостта на този паметник за духовната култура на Самоков, Бельова църква от дълги години подлежи на проучвания и реставрационно-консервационни дейности. През 1984 г. са проведени частични археологически проучвания върху фасадата на съвременната църква. Димитрина Джонова чрез сондажи установява, че църквата има три строителни периода (вж. приложената рисунка). Западната част на съвременната Бельова църква до стъпката на сводовото й покритие е съществувала през ХV-ХVII век. През този период вече е била изградена средновековната едноабсидна, еднокорабна църква, с просторен притвор и вход на запад. Тя стъпва върху по-ранна сграда, така че западната й фасада съвпада и се покрива напълно със западната фасада на ранната сграда, северната и южната надлъжни стени лягат върху част от по-ранните стени. На изток излиза на 2 м от ранната сграда. Плановото решение на предишната църква е по-различно от това на средновековната. Тя се състои от две затворени помещения на север и открито преддверие на юг. Видът на запазените останки дава основание да се предположи, че южната и източна фасади на преддверието са били открити. Солидната субструкция води до извода, че тук са били изградени масивни зидани аркади. Това предположение се потвърждава и от широкия представителен вход (застлан отпред с плочи), който свързва преддверието с прилежащото му на север помещение.

Двете северни помещения на ранната сграда са били разделени от стена, чиито основи са с дебелина 1.10 м. Как е изглеждала тя в суперструкция – дали е била плътна, само с един вход свързващ двете помещения, или е имало трибелон, остава нерешен проблем. При третия строителен хоризонт (реконструкцията през Възраждането) е премахната именно тази вътрешна преградна стена и е изградена дървената аркада.

Направените през 1994 и 1995 г. археологически проучвания установиха, че ранната църква е най-вероятно от епохата на късната Античност (V-VI в.) 2. Откритият преди години надпис върху тухла „Амен Алилуйя”, датиран от В. Бешевлиев към V в. 3, архитектурните детайли, културният пласт южно от църквата и други находки доказват това.

През късното Средновековие е издигната църква с по-различен план и големина. Тя е обслужвала гражданския некропол. При направените сондажни проучвания се разчистиха 54 гроба, датирани в широките хронологически граници между ХII и ХIХ в., което връща датирането на църквата още по-назад във времето. Материалите, открити в гробовете, са ценно свидетелство за бита, културата и нивото на погребалната обредност през вековете. Намериха се сребърни и бронзови накити, части от облеклото и различни предмети. Най-интересни са бронзовите обеци и гривни от ХII-ХIV в., сребърните накити от ХV-ХVI в. и сребърното тасче, произведение на Чипровската златарска школа.

При реставрацията на стенописите се разкри голяма част от най-ранното изписване на църквата, датирано към кр. на ХVI и нач. на ХVII в. Художествената реставрация е дело на специалистите от НИПК – Боряна и Благой Дживджанови. Разкрити до сега и консервирани са около 20 % от стенописите. Впечатление прави, че няма припокриване на сюжетите и иконографията между ранните и късните стенописи. По мнение на реставраторите, стенописната украса е близка до стила на гробищните църкви. Измежду разкритите ранни стенописи се отличават сцените на седемте Вселенски събора върху западната и северната стена и българските светци - преп. Иоан Рилски чудотворец, преп. Гавриил Лесновски, преп. Прохор Пшински и преп. Иоаким Осоговски, изписани върху западната фасада отляво на входа. Върху първия ред на южната стена, в близост до олтара, с голяма изящност е изобразена пресв. Богородица на трон, а на срещуположната стена се различават светци войни. На свода на притвора е изобразен Христос Пантократор. Разкритите ранни стенописи са в частичен вид. Техен стилов анализ от специалисти изкуствоведи все още не е направен, но близостта им със стенописите от Алинския манастир „Възнесение Господне” („Св. Спас”) и църквата в с. Марица, Самоковско навежда на мисълта за местна художествена традиция.

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Фотинов, К. Общее землеописание в кратце за сичката земля. Смирна, 1843, 97 и сл.

2. Археологическите проучвания се направиха от екипа д-р Бони Петрунова от АИМ – БАН и Веселин Хаджиангелов от ГИМ – Самоков.

3. Besevliev, V. Spätgriechische und spätlatinische zuschriften aus Bulgarien. Berlin, 1964, 315.


и няколко снимки -

вътрешността











Бельова църква II-част

 
ГАЛЕРИЯ


Галерия на Julian


Галерия на Bartol
Tags: Бельова църква, Самоков
Subscribe

  • Post a new comment

    Error

    default userpic

    Your reply will be screened

    Your IP address will be recorded 

    When you submit the form an invisible reCAPTCHA check will be performed.
    You must follow the Privacy Policy and Google Terms of use.
  • 2 comments