medchurches

Благодарение на Бартол мога да добавя и този текст

Старински църкви  в Югозападна България

от   Йордан Иванов
<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->
<!--[endif]-->

                             (публ.в ИБАД, ІІІ, 1912-1913 г. с.53-73.)

                                        Част 2. Спасовица, от 1330 год.

„Спасовица" т. е. Св.Спас, Възнесение се нарича сега църков­ната развалина в Кюстендилско, на върха на хълма, що се издига в ъгъла между р. Струма и притока и Соволщица. Тази старина е паметник за братоубийствената война между сърби и българи на 28 юли 1330 г. През същата или следната 1331 г. е била издигната църквата от сърбите в чест на своята победа и за спомен на спасението си, отдето и името и — Св. Спас. Сражението и неговата топо­графия бяха описани от мен по-рано(1) та тук ще дам няколко бележки за самата църква.

В Карловецкия сръбски летопис, като се говори, за сражението при Кюстендил (Велбъжд) през 1330 г., прибавя се, че главната квартира на сръбския крал Стефан Дечански във време на боя била върху хълма Спасовица, дето се нахождала и палатката му (тента).

На това именно место кралят съградил църквата Възнесение : „оубива блъгарскаго цара Михаила на Велбоуждiи, и цръковъ светаго Възнесеniа създати тоу, идеже тента его бе”(2) Църквата е просъществувала непокътната през време на Деяна и сина му Константина, който имаше столицата си в Кюстендил; но кога през турското роб­ство тя е била напусната и полусъборена, не се знае. В същия горепоменат летопис, за който се мисли, че е от нача­лото на XVI в., за църквата се споменава, че още стои и с изгледа си пръска до­брота по цялата околна страна („и до ньIниiа стоитъ, вьсеи земли той зренiе добротьI подаваетъ”).(3) Сегашните стари кюстендилци   не помнят църквата кога е била здрава. Едно местно предание казва, че камбаната от Спасовската църква била доне­сена някога в Кюстендил и покачена на градската часовна кула, именно камбаната, на която има словенски надпис от 1429 г.(4) Сега църквата се посещава само на Спасовден, поради големия събор, който става около самата развалина.

Спасовица сега е полурухнала, но се още пази следите на своята хубава архитектура. Развалена е главно частта между апсидата и глав­ното кубе, както и последното. От малките кубета полуразвалено е туй над северозападния ъгъл. Църквата е била от средна голе­мина: дълга около 12 м. и широка 8 м. Състои се от притвор, централна част, във вид на гръцки кръст, и едноапсиден олтар. Имала е две врати, едната западна, през притвора, и една южна. Над глав­ната част се е извисявало централно кубе, което, ако се съди по стой­ките на арките, що са го държали, е било твърде голямо за разме­рите на църквата. Двете по-малки кубета се намират по едно от двете страни на правоъгълния притвор.

Градежът е здрав и хубав. Състои се извътре в зидовете от ломен камък и бял хоросан, а облицовката, която е доста дълбока — от правилно редени бигорови правоъгълници, редувани с тухли. Особено хубаво е съчетанието при градежа на кубетата, дето след ред бигор следват два реда червени тухли. Апсидата пред­ставя по-голямо разнообразие със своя тухлен орнамент по зидовете, прозорците и с меандровия си корниз. Хубава е и западната стена с двата кръстовидни тухлени орнаменти, както и с радиално наредените тухли по дъгите. Впрочем последният начин се повтаря и по дру­гите стени, при слепите арки, които изобщо придават гиздавост и разнообразие на постройката.

Мазилка не личи нийде. Отвътре обаче ще да я е имало, защото в развалините се намериха няколко къса и то с следи от живопис.

Старината трябва да се запази. Тя е датирана, та ще служи за науката при сравнителните изучвания; тя е поучителен паметник за последиците от братски несъгласия; най-сетне, тя не пречи никому, и дори напротив, както е уединена, замислена на голия хълм, със своя хубав градеж, тя привлича погледите, буди мисълта и  чувствата.

-----------------

(1) Иор. Иванов, Северна Македония, стр. 48—57.

(2) Šаfarik, Раmatky, 61
За съжаление църквата не е запазена. Публикациите на Йордан Иванов я правят известна. Като символ на сръбската победа, църквата е разрушена от българската армия по време на Междусъюзничаската или първата световна война. Позорен и тъжен факт за "последиците от братските несъгласия" шест века след издигането и ....