Красимир Йовчев (medchurches) wrote,
Красимир Йовчев
medchurches

Category:

Елешнишки манастир Успение Богородично

Елешнишки манастир

      
Поредната средновековна църква е църквата на Елешнишкия манастир. Там се озовахме в края на миналия месец, търсейки дестинация, която да може да се посети в рамките на един следобед. Добре, че около София такива дестинации има в изобилие.

 

      Имах доста бегла представа как се стига до манастира. Знаех, че село Елешница /бивше Йорданкино/ е някъде под  виадуктите на магистрала Хемус. И като подкарах – карам, карам, един виадукт, втори виадукт, села в подножието, а отбивка с надпис „Елешница” няма. Накрая стигнах разклона за Жерково и завих по него. Подкарах успоредно на магистралата, от южната и страна и след  малко по страшно разбития път се появи село. На табелата не пишеше Жерково, а леко изненадващото Потоп. /След гуглиране в къщи се оказа, че село Жерково няма, а това е някаква местност с партизански мемориал/. Продължихме след Потоп-а, и стигнахме следващото село, сгушено с полуразбити къщи под минаващата във висините над него магистрала. Там действително живеят „под моста”. Впрочем, това не пречи хората да са свестни – упътиха ме да карам направо и като видя асфалтов път надясно, нагоре в планината да продължа по него.  Продължих по него и достигнах място, където пътят се разклонява. Тръгва се по десния път , като отляво е реката, която се казва Яковищица, а отдясно гората. Не след дълго се стига до метална ограда зад която е Елешнишкият манастир „Света Богородица”, наричан и „Пречиста” или по името на реката „Яковски” или „Яковищица”. Поне така пише в книгата на Валентина Динева „Софийската Мала Света гора”.

 

     Както често се случва – било е манастир, сега на мясттото е само мумията му под формата на почивна станция на БТК. Нормално развитие за такива комплекси – пионерски лагер, лудница, болница, почивна станция. Този поне не е минал през един друг чест етап – обор за животни.

 

    Вътре почиващи нямаше, само възрастен пазач с няколко свои гости.  Въпреки, че както обикновено пишат, че манастирът е основан някъде в праисторията /IX век/ това не се потвърждава от нищо.. Сградите на манастира абсолютно не са интересни – скучни  са, от втората половина на 20 век. Всъщност единственото ценно нещо, освен красотата на природата наоколо е църквата му.

Тя е построена вероятно в края на 15 век. Поне някога е била намирана някаква мраморна плоча с надпис от 1499 г. и надпис с името на някой си Йован Бакал.

 

     Църквата е малка, еднокорабна и едноапсидна, с размери 6.80 Х 14.50 м. Има и притвор от запад, който е по-късен и още един открит притвор – галерия от юг.Интересни са фреските, които са от 16 или по-вероятно от 17 век. Всъщност заради тях бях дошъл.

   Заснех ги въпреки тревогата на пазача, който се притесняваше, защото „било забранено да се снима” и ги показвам и на вас.

 










Оранта от източната стена на външния притвор.


   И малко грешници от сцената на страшния съд на източната стена на вътрешния притвор. Те май не са средновековни, но са интересни.



   Както обикновено се твърди за всички подобни църкви - уж била изписана от Пимен Зографски. Тоя човек е трябвало да се клонира поне в десетина екземпляра ако наистина е направил поне половината стенописи, които му приписват.


галерия
 



Subscribe

  • Post a new comment

    Error

    default userpic

    Your reply will be screened

    Your IP address will be recorded 

    When you submit the form an invisible reCAPTCHA check will be performed.
    You must follow the Privacy Policy and Google Terms of use.
  • 1 comment