?

Log in

No account? Create an account

Средновековните църкви в България


Previous Entry Поделиться Next Entry
Свети Никола Чуковец
medchurches


30.06.2008 02:04 - Средновековната църква в село Чуковец
Отдавна не бях ходил да снимам някоя средновековна църква, така че в събота се поразмърдах и тръгнах за село Долна Диканя, Пернишко, където имало църква Света Богородица от 16 век.

Долна Диканя е на главния път за Гърция, който фактически минава през селото, Движението е натоварено и беше доста неудобно за спиране. Докато се оглеждах откъде да вляза, видях табела, че село Чуковец е на 10 км вдясно. Веднага реших да мина оттам.

Решението ми хрумна, защото в книгата на Симеон Мильов и Росен Иванов „Шетба из Пернишко” се споменаваше, че църквата Света Троица в Чуковец е от 15-16 век.  Това автоматично я правеше кандидат за посещение. Вярно е, че там пише и че е изографисана едва през 1865 г., което пък я слагаше в графата „почти безинтересни”, но 16 век си е 16 век и поне за служаваше едно снимане отвън.

Стигнах до селото, в центъра ме упътиха да мина по някакъв път вляво и нагоре, оставих колата и стигнах пеша до църквата.  Тя всъщност се казва свети Никола, поне според "Археологическите паметници в Пернишки окръг" на Димитрина Митова-Джонова - книга, на която вярвам повече.



Беше отворена. Очевидно изоставена. Може и да е имало някога идея за ремонт, но явно не се е осъществила.



Църквата е традиционна – еднокорабна с полуцилиндричен свод. По-късно са пристроявани притвор и камбанария от запад, балкон за хора и открита галерия от южната страна. По южната външна стена има наистина интересни стенописи, изобразяващи страшния съд, както и сцени с „греховете”, подобни на тези от Рилския манастир. Например ходене на вражалица, лъжлива изповед и т.н.







Бутнах вратата от запад и влязох. Вътре порутено, няма иконостас. Стенописите от 1865 г. бяха тврде скучни. Но аз вече имам опит и отидох да разгледам абсидата. И ура – средновековни стенописи. Вероятно от края на 16 или от 17 век. Не много е запазено – останки от Оранта,



свети отци – има надписи, които ги идентифицират като Свети Василий и Свети Йоан Златоуст




и сцена от страстите христови.






план: Археологическите паметници в Пернишки окръг"
 
Като се прибрах, проверих в Уикипедията и изпаднах в шок. Там пише, че църквата не е Света Троица, а Свети Никола, че е известно, че има средновековни стенописи и че е повторно изписвана през 1840. Това всъщност същата църква ли е? Оказва се, че нямам идея къде съм бил!

Ще попитате какво стана с църквата в Долна Диканя? Ами нищо. Тя е погребана под новата – от 2002 г. църква и фактически унищожена. Жалко.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всъщност оказа се, че средновековната църква  Света Богородица  в Долна Диканя си съществува, просто местните не бяха чували за нея.




  • 1
1. Много е възможно всъщност тази църква да не е света Троица, а свети Никола.

2. Църквата в Долна Диканя съществува.

Здравейте, Красимир!
Първо използвам случая да Ви благодаря за прекрасния блог. Споделям интересите Ви, също разочарованието при опит да се потърси повече информация за даден обект. Основният ми пътеводител в региона е "Археологическите паметници в Пернишки окръг" на Димитрина Митова-Джонова. Симеон Мильов е семеен приятел и ценя високо оценката му.
В село Чуковец съм прекарала детството си и мога да допълня с малко информацията, която имате за храма. До ранните 90-те години храмът беше действащ и се държеше под ключ, който за нещастие не спря набезите на вандали. Помня пода постлан с черги и голям дървен иконостас. Част от откритата галерия (засекът от запад до звънарната) също е била покрита със стенописи до към края на 70-те, които няма как да помня, родена съм по-късно.
Според местните, в т.ч. и дядо ми, църквата е там, от както е и селото, а именно в навечерието на османското нашествие. Селото е било в равнината, срещу селата Владимир и Диканя (за това свидетелства и археологията), но когато са "дошли турците, хората са избягали по чуките". От там идва и името на селото. Мисля, че попадах на информация, която да намеква, че първият строителен етап е наистина от късното средновековие. Стенописите във византийски стил, които сте видели много скоро след снемането на възрожденските (съдейки по датата на публикацията Ви) също са в подкрепа на твърдението, че църквата е преди османския период. Звънарната, подобно на много храмове в региона, е пристроена през Възраждането. Възрожденските стенописи, чиито майстори са от Самоковската школа (вероятно сте видели надписа) са консервирани и се съхраняват в Радомир.
През 2007-2008 г. местната власт узрява за реставрация на църквата. При разкрилата се възможност да се реставрират средновековните стенописи във вътрешността, дори се осигури известно финансиране. Имахме висшочайшо посещение от Божидар Димитров, мисля тогава в качеството си на директор на Националния музей. Единственият резултат бе измазването на камбанарията и възникването на проблема къде и как да се съхранят свалените възрожденски стенописи.
Понастоящем църквата е притеснително състояние. Гредите и дървеният таван на откритата галерия изгниват, покривът тече. Напуканите стени и падналата външна мазилка следствие на земетресенията от пролетта също не са за подценяване.
Името на храма е Летни Свети Никола.
В селото има и 5 оброчни камъка, разположени на кръст, като на 3 от тях през последните десетилетия се изградиха параклиси.
Ако планувате ново посещение в региона може да разчитате на съдействие и компания.
Поздрави!
Десислава

Re: Благодаря!

Благодаря Ви за информацията.

  • 1