Средновековните църкви в България


Previous Entry Поделиться Next Entry
Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат в Добърско - III част
medchurches



Основната част на църквата е под нивото на преддверието. Слизаме по четири каменни стъпала, които се виждат на следващата снимка.




И пред нас се открива този изглед:


Може първо да обърнем внимание на оградената мраморна плоча на пода на църквата:


На нея има двуглав орел. Той е характерен за доста църкви от XVIII-XIX век и е използвам като неофициален герб на константинополската патриаршия. Но насочвам вниманието към тази плоча за нещо съвсем друго.

На нея уж е написана
годината на построяване на църквата, която широко се рекламира (с прозрачната цел на привличане на повече лековерни туристи), а именно 1122 г.  Разбира се, че няма как да е така. Даже няма нужда да се мъча да обяснявам защо - Bartol вече е обяснил.


"На пода на църквата има мраморна плоча с изобразен двуглав орел около който в кръг се вижда надпис почти заличен от вековното стъпване върху него. Единствено по ясно от надписа се откроява година изписана с цифри-1122. Това е разчел и описал в пътеписите си известният български етнограф от края на XIXвек Васил Кънчов. Той приема тази година за съграждането на добърската църква. Макар да дава широко описание на селото и проблемите му през това време въпреки че е публикувал ктиторският надпис, В. Кънчов се подвежда в датирането на годината на построяването на църквата. Интерес буди изследването на друг виден български историк и етнограф Йордан Иванов. Десетина години след Васил Кънчов той посещава Добърско и старата църква. В книгата си “Български старини от Македония” публикува ктиторският надпис с годината на построяване на добърската църква.

За да обясним това разминаване в годините нека разгледаме какво символизира “Двуглавият орел”. Това е гербът на Византия до падането на Константинопол в ръцете на османците през 1454 г. След тази дата двуглавият орел става държавен герб на Русия, която изтъква приемствеността си с Източната Римска империя и поема ролята на закрилник и център на Православието. Интересното в нашият случай е ако приемем тази мраморна плоча че изобразява византийският герб, тогава как да си обясним наличието на година изписана с цифри. Същото важи ако приемем че това е и руски герб. Освен като държавен герб Двуглавият орел е символ и на Цариградската патриаршия през късното Средновековие-XVII-XVIIIвек. В краката му са изобразени скиптър и жезъл-символи на светската и духовна власт, каквито функции се е опитвала да упражнява Патриаршията над”рум милет”-православното население в Османската империя. По това време е започнало и изписването на годините с арабски цифри. Това ни навежда на мисълта че мраморната плоча в Старата Добърска църква е от XVIIвек и че изписаната година върху нея е 7122. Първата цифра 7 е заприличала на 1 поради стъпването през вековете върху плочата."


Тук се вижда полуизтритата дата:

dvuglav orel

Независимо от всички други аргументи, които също са си валидни, няма как плоча от XII век да съдържа година, изписана с АРАБСКИ цифри. На Балканите през Средновековието вместо цифри използват букви. По-точно, някои от буквите на азбуката имат и числова стойност. Арабски цифри на Балканите християните започват да използват някъде от XVIII век, следователно каквото и да пише на тази плоча, употребата им издава, че самата тя е от XVIII или XIX век.

Краен извод - няма как надпис от XII век да е с арабски цифри, когато тези цифри на Балканите не са били още познати, следователно църквата не е от XII век. Независимо дали първата цифра е 1 или 7. Почти със сигурност самият надпис е от края на XVIII или от началото на XIX век.

И в още много сайтове в интернет е написано, че на плочата е означена 1122 г. и, че това се твърди от Васил Кънчов в
Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. Съответно, онези които безкритично вярват или дори съзнателно лъжат, че църквата е построена през XII век, се ограничават с просто позоваване на авторитета на В. Кънчов, а други го обвиняват в грешка, но насочват аргументацията си в оборване на възможността плочата с двуглавия орел да е от онова време.


Всъщност обаче ако се запознаем със самия текст, описващ посещението на Васил Кънчов в село Добърско, (което по онова време  (до 1912 г. ) се е наричало Недобърско :) ), ще видим, че самият той се позовава не надписа на плочата, който бил изтрити и нечетлив, а на ктиторския надпис:

"Главната цел, която имах при посещението си на Недобърско, бе да видя един храм, който се слави по целия Разлог по старостта си.

Пред църквата има една сграда 30 м дълга и 5 м широка; тя е като притвор. В нея има два реда на длъж седалища, направени от дебели, широки, хубаво изгладени дъбови дъски. Шест дъбови диреци крепят здраво седалищата. Таванът бил покрит с дъски, които сега липсуват. Запазени са хубаво изрязани дебели дъски между диреците. Всичко е направено просто и скромно, но не грубо.

През едни малки железни врата се влиза от притвора в храма. Вътре е съвсем тъмно. Запалихме няколко свещи, за да може да се гледа църквицата. Едно множество стари потъмнели образи на светии ни посрещна с намръщени погледи. Черквата е половин уземи. Сводът се крепи на четири диреци, измазани и изписани от всичките страни.

Стените, сводът — всичко е измазано. От дясна страна на вратите, през които влязохме, на стената стои една картина, която най-първо ми привлече внимание. Изобразен е И. Христос, повдигнат на облаци. Той с двете си ръце благославя.

Под дясната му ръка са изписани трима човеци и под лявата трима. Над И. Христос стои следният надпис [1]:






От трите образа, що са под дясната ръка на И. Христоса, двама представят стари мъже с бради и с дълги мантии, а най-крайният е млад момък. От лява страна тоже са изписани двама по-стари с дълги бради и пъстри мантии и до тях — един по-млад със свещенически одежди. Над главите им стоят по ред. следните имена:






Образите са много почернели, та не могат хубаво да се схванат чертите на изобразените. Живописът е посредствен.

От горното се вижда, че тая църква е съградена в 1122 г. Значи тя е един от най-старите наши паметници, добре запазени. Известно е от историята, че в това време България бе под властта на византийските императори. Това може би е причината, че няма споменато името на царя, във времето на когото се е правила църквата. На живописеца или на ктиторите не се е искало да се споменува името на византийския тогавашен император. Дължината на църквата е 10 м, широчината й 5 м, а височината й 3 1/2 м. Зидовете са дебели по 1 м. Има малки прозорчета с железни капаци. Пред царските врата на пода стои мраморна плоча 1 кв. м. На нея има изрязан двуглав орел, вероятно византийският герб. Около орела стои надпис, който личи, че е славянски, но не може никак да се чете, защото е изтъркан от 770-годишното стъпване по него. Олтарът е от-

1. Този надпис е обнародван от X р. Ив. Д-в, Пътни бележки от шестдневното разложко царуване (Материал за бъдещата история на. Македонското въстание през 1878 г.), С., 1884.


314

делен с едно хубаво изработено от дърво темпло, което е било позлатено, но сега е полуразрушено от дълбоката старост, същото е и с царските врата. Хубаво са изработени 4-те големи икони, които стоят по две от всяка страна на царските врата. Олтарът е много малък. Стените му са напъстрени с икони, както и на църквата. Тук са изписани един ред светци с цял ръст по следния ред:







Последният с дълга брада, с владишко облекло и с книга в едната си ръка."

И така от този дълъг цитат установяваме, че Васил Кънчов изобщо не се позовава на надписа на плочата, който според него бил изтрит и не можело да се разчете, а на ктиторския надпис. При това той е съвсем правилно преписан, но според интерпретацията му, свидетелства, че църквата е от 1122 г.

Това просто не е така. Нека  погледнем ктиторския надпис:



В левия горен ъгъл е годината:


Числените стойности на кирилските букви можем да проверим примерно в уикипедия:

Ако числото надвишава 1000, се добавя знак за хиляда ҂

Виждаме, че "з" отговаря на 7000, "р" на 100, "к" на 20 и "в" на 2, следователно цялото число зркв отговаря на 7122 г. (съжалявам, че нямам стилизиран кирилски шрифт, а ползвам съвременен).

7122 г., която получаваме е годината "от сътворението на света" според византийската система, която Константинополската патриаршия (обхващаща по това време всички православни църкви на Балканите) използва до 1728. Съгласно използваната от нас система на отчитане "от рождество Христово" тя отговаря на 1614 г., която е и действителната година на строеж на църквата.

Същата дата се вижда и в още два надписа:

Единият е в стенописния поменник на северната стена до видението на Петър Александрийски, където в долния десен ъгъл се вижда "въ лѣто зр.."


А другият е на западната стена точно над входа:


Според мен много е възможно грешката да не е е Кънчов. Сам той си пише, че:

Този надпис е обнародван от X р. Ив. Д-в, Пътни бележки от шестдневното разложко царуване (Материал за бъдещата история на. Македонското въстание през 1878 г.), С., 1884.

За съжаление не успях да открия цитираната книга на Христо Дойчинов, но имам сериозни съмнения, че именно той е автор на тази грешка за 1122 г., на която Кънчов се е доверил и от тогава си преминава от книга в книга и от сайт в сайт до ден днешен.

***

А тук вече се вижда иконостаса. Красив е и изглежда много разкошно с позлатата си. При това е зидан, което е било по-характерно за иконостасите преди османското завоевание. Повечето от тях не са запазени дори в датиращите от онова време църкви вследствие на по-късните преустройства. А през XVII век обичайните днес дървени резбовани иконостаси изцяло ги заместват. Днес зидани иконостаси освен в Добърско  има само в
църквата в с. Царевец , а останки - в църквата до с. Горановци.

Иконите му също са от XVII век.




Иконите са разположени по каноинчния ред: Теодор Тирон и Теодор Стратилат - патроните на църквата, Богородица, Исус, Йоан Кръстител, архангел Михаил.





На одеждите на Христос на деисисния ред (малките иконки) имало надпис " Илия", но не знаех за него и не съм го снимал.






Христос.


Богородица Елеуса.
В долния край на иконата на Богородица също има надпис за помен на ктиторите Хасия, приятеля му Стоян, сина му Богдан йерей и Бистра.

Архангел Михаил



Царските врати на иконостаса са характерен пример за опростения по-раннен стил на дърворезба, характерен за XVII-XVIII век. При него резбата е плитка и орнаментът е геометричен или плетеници. Коренна разлика с по-късните иконостаси от времето на българското Възраждане, които често са ажурни и претрупани с растителен орнамент.

Много подобен е и един сравнително слабо известен паметник - царските врати от вече разрушената кюстендилска църква Свети Никола, които се намират на втория етажа на днешната църква Успение Богородично.



?

Log in

No account? Create an account