Долните два пояса на стенописите са един пояс от бюстови изображения и под тях прави фигури, от които вече показах светците воини.
Но първо прекрасния фрагмент, оцелял от изображението на архангел Михаил на северната стена на църквата.
Свети Йоан Рилски и свети Йоаким Сарандопорски - двама напълно български светци - единият основател на Рилския манастир, а на мястото на аскезата на втория е основан Осоговският манастир, който днес е в Македония.
Апостол Павел на северозападния стълб и апостол Петър на югозападния.
Сисиний и някакъв неизвестен под носенето на кръста
Йоаким и Ана, бабата и дядото на Исус по майчина линия.
Ираклий и Мирон на стълба над Теодор Тирон.
Теодул и Александър
Флавий и Акакий
Йоан Милостиви и Леонтий.
Свети Спиридон.
Василий, Григорий Чудотворец,
Йоан Златоуст
Още отци с Василий Велики
Както виждате, повечето светци, изобразени по двойки като бюстове са някои от 40-те севастийски мъченици и са доста еднотипни. Доста еднотипно са изобразени и светите отци. Затова слагам само някои от изображенията и общи планове, а ако някой прояви конкретен интерес, ще може да види останалите в галериите в края на постинга.
Продължавам с някои по интересни. Например няколкото светци, с които започнах този постинг и чиито изображения са един от най-майсторските стенописи в църквата. Това са Сава Йерусалимски, Евтимий и Арсений.
А на следващите няколко бюста интересни са дрехите. Украсата върху тях в Западна Европа се нарича fleur de lis, хералдическа лилия и играе ролята на герб на френския крал.
Забавна е и шарената дреха на Мелхиседек.
И накрая - светиците до ктиторите на западната стена. Света Неделя и света Варвара.
Който иска да види останалите стенописи - да цъка върху линковете за галериите.
Стенописите на църквата в Земенския манастир са доказателство за многообразието на художествените стилове, които са съществували по едно и също време на Балканите. Някои от храмовете са изписвани от майстори, чиито произведения могат без съмнение да се считат за част от голямото течение на Палеологовия ренесанс, но едновременно с тях са работили и майстори със съвсем независими традиции, повлияни не от блестящото константинополско и търновско изкуство, а от далеч по-древните образци на ранносредновековното изкуство на Сирия и Кападокия. И творбите им също са ценни и красиви.
Но първо прекрасния фрагмент, оцелял от изображението на архангел Михаил на северната стена на църквата.
Свети Йоан Рилски и свети Йоаким Сарандопорски - двама напълно български светци - единият основател на Рилския манастир, а на мястото на аскезата на втория е основан Осоговският манастир, който днес е в Македония.
Апостол Павел на северозападния стълб и апостол Петър на югозападния.
Сисиний и някакъв неизвестен под носенето на кръста
Йоаким и Ана, бабата и дядото на Исус по майчина линия.
Ираклий и Мирон на стълба над Теодор Тирон.
Теодул и Александър
Флавий и Акакий
Йоан Милостиви и Леонтий.
Свети Спиридон.
Василий, Григорий Чудотворец,
Йоан Златоуст
Още отци с Василий Велики
Както виждате, повечето светци, изобразени по двойки като бюстове са някои от 40-те севастийски мъченици и са доста еднотипни. Доста еднотипно са изобразени и светите отци. Затова слагам само някои от изображенията и общи планове, а ако някой прояви конкретен интерес, ще може да види останалите в галериите в края на постинга.
Продължавам с някои по интересни. Например няколкото светци, с които започнах този постинг и чиито изображения са един от най-майсторските стенописи в църквата. Това са Сава Йерусалимски, Евтимий и Арсений.
А на следващите няколко бюста интересни са дрехите. Украсата върху тях в Западна Европа се нарича fleur de lis, хералдическа лилия и играе ролята на герб на френския крал.
Забавна е и шарената дреха на Мелхиседек.
И накрая - светиците до ктиторите на западната стена. Света Неделя и света Варвара.
Който иска да види останалите стенописи - да цъка върху линковете за галериите.
Стенописите на църквата в Земенския манастир са доказателство за многообразието на художествените стилове, които са съществували по едно и също време на Балканите. Някои от храмовете са изписвани от майстори, чиито произведения могат без съмнение да се считат за част от голямото течение на Палеологовия ренесанс, но едновременно с тях са работили и майстори със съвсем независими традиции, повлияни не от блестящото константинополско и търновско изкуство, а от далеч по-древните образци на ранносредновековното изкуство на Сирия и Кападокия. И творбите им също са ценни и красиви.
