Характерно за земенските стенописи е тяхната относителна архаичност. Въпреки, че са от XIV век, в тях няма нищо от Палеологовия ренесанс. Те са свързани не с него, а с далеч по-стари и вероятно източни образци. Всъщност най-близки до тях са стенописите на кападокийските църкви.
Предлагам да започнем с поглед нагоре.
В центъра на купола вероятно е имало изображение на Христос Пантократор, но то не се съхранило.
Под него има фриз с ангели, от които е запазена само долната им част. Под тях е фриз с пророци.
В пандативите (триъгълните части между купола и стълбовете), традиционно са четиримата евангелисти
Да свалим поглед към централната апсида.
В свода е Възнесение.
Под възнесението е имало богородица на трон с ангели от двете страни, но и те не са оцелели.
А под тях - свети отци.
Предлагам да започнем с поглед нагоре.
В центъра на купола вероятно е имало изображение на Христос Пантократор, но то не се съхранило.
Под него има фриз с ангели, от които е запазена само долната им част. Под тях е фриз с пророци.
В пандативите (триъгълните части между купола и стълбовете), традиционно са четиримата евангелисти
Да свалим поглед към централната апсида.
В свода е Възнесение.
Под възнесението е имало богородица на трон с ангели от двете страни, но и те не са оцелели.
А под тях - свети отци.
