Земенският манастир свети Йоан Богослов е разположен на левия бряг на Струма на малко повече от километър южно от Земен. Достигането до него с кола не е проблем - има асфалтиран път, а табели с посоката има из целия град.
Манастирът не е действащ, а подобно на Боянската църква и на църквата в село Добърско е филиал на Националния исторически музей. Това означава, че за посещение на църквата му се плаща билет, а заснемането, макар и също платено, е с ограничения. Така, че за тези снимки изказвам благодарност на директора на НИМ - господин Божидар Димитров.
Сградите на манастира са построени през XIX и началото на XX век от майстор Миленко Велев от Блатешница и от поп Янаки Митов и доскоро бяха в ужасно състояние:
Манастирът не е действащ, а подобно на Боянската църква и на църквата в село Добърско е филиал на Националния исторически музей. Това означава, че за посещение на църквата му се плаща билет, а заснемането, макар и също платено, е с ограничения. Така, че за тези снимки изказвам благодарност на директора на НИМ - господин Божидар Димитров.
Сградите на манастира са построени през XIX и началото на XX век от майстор Миленко Велев от Блатешница и от поп Янаки Митов и доскоро бяха в ужасно състояние:
Сега вече са ремонтирани, но за този сайт е без значение - те са късни и не са от интересуващия ни период.
Не така е обаче ситуацията със старинната църква в средата на двора.
Тя е един от най-значимите средновековни паметници на територията на България и обявена за "народна старина" - статут, предшестващ сегашното "паметник на културата" още в далечната 1927 г. (ДВ бр. 69/1927 г.)
Кръстокуполната църква, посветена на св. Йоан Богослов има формата почти на куб с дължина 9,18 м, ширина 8,71 м. и височина 11,20 м.(заедно с купола). Куполът е върху цилиндричен барабан. Изградена от бигорени блокове с хоросанова спойка.
Има три апсиди, видни на горната снимка с малко прозорче на всяка. На останалите стени има по три декоративни арки, средната по-висока. На южната и на северната страна има прозорци, които са разширявани в късен период, а от западната страна е входът, над когото има ниша с късен стенопис на патрона на църквата.
Куполът също има два реда от по осем ниши, едни над други, а в четири от нишите на долния ред има прозорчета.
Покривната част изглежда доста нетипично но е известно, че църквата е била изоставяна, покривът е рухвал и вероятно сегашният му изглед е резултат от по-късно преустройство.
схема от "Археологически паметници в Пернишки окръг"
свети Йоан Кръстител в Несебър. План и снимка от:
http://www.ancient-nessebar.com/html/main_bg.php?menu=sights_krustitel
Свети Герман в село Герман, днешна Гърция. План и рисунка от :
http://odysseus.culture.gr/h/2/gh2560.jsp?obj_id=5053
Не е известно със сигурност кога е построена църквата. Някъде в района се е намирала средновековната крепост Сътеска, спомената в грамота на император Василий II от 1019 г. и вероятно манастирът има някаква връзка с нея, но директни сведения за това няма. Датирането и по косвени признаци - по типа архитектура и по останки от стенописен пласт, датирани от XI или XII век, което би могло да я постави в голямата група от църкви, построени в периода, когато българските земи са били част от Византия, като свети Георги в Кюстендил, свети Димитър в Бобошево, свети Архангел Михаил в Рила, свети Никола (старата част на Боянската църква), свети Йоан Пусти до Враца, свети Димитър в Паталеница.
Но според Людмил Митакев в статия от вестник "Строител"
http://vestnikstroitel.bg/news/76575_crkvata-na-zemenskiya-manastir-e-shedovr-ot-hi-vek/
"Сградата много напомня по архитектура и начин на градеж църквите, които цар Симеон е строил в Преслав след обявяването му за столица през 893 г. Това дава основание на някои историци да твърдят, че манастирът е по-стар и е бил създаден още през IХ в."
Всъщност по планово решение земенската църква напомня църква № 2 в местността Аврадака - Преслав, и църквата в село Герман в Гърция, както и църквата свети Йоан Кръстител в Несебър и вероятно една от църквите в Пернишката крепост, от която е оцеляла само източната стена с три апсиди. С три апсиди е и една от базиликите в Плиска като при това те са достроявани в някакъв по-късен период. Следователно не е невъзможно църквата на Земенския манастир наистина да е предвизантийска, но този тип архитектура е характерен и за XI век и реално не дава възможност за особена прецизност. XI век и толкова, засега не може да се каже нищо по-определено.
Надявам се въпросът да е засегнат в книгата на Стела Дончева Кръстокуполните църкви в Първото българско царство. Архитектурен облик
Тъй като в момента нямам достъп до книгата, засега ще приведа общоприетото датиране, според първия пласт стенописи в църквата, които датират от XI или XII век, когато районът е бил в границите на Византия и следователно и самата църква или поне първото и изписване може да се смята за византийско. А и все пак най-интересното в нея са именно стенописите.
За съжаление в момента практически нищо не може да видим от това първо изписване освен този фрагмент със света Ана.
Не така е обаче положението с второто изписване през XIV век. В рамките на съвременната територия на България това е най-запазеният и най-значимият стенописен ансамбъл от това столетие. Вярно е, че в свети Петър в Беренде стенописите също са запазени и даже не са реставрирани, но тя все пак е малка селска църквица, а пък прекрасната света Богородица в Долна Каменица не е в днешните граници на страната.
За съжаление тяхното датиране също е спорно. Традиционно се смята, че са от втората половина на XIV век, но това мнение аргументирано се оспорва от Лиляна Мавродинова, която ги отнася към първата трета на същото столетие.
Загадка е и кои са ктиторите на църквата, въпреки, че изображенията им са запазени и има дори ктиторски надпис. Традиционно се твърди, че това е сръбският деспот Деян и съпругата му Доя, но в към настоящия момент това мнение е отхвърлено. Според ктиторския надпис изписването е при деспот Деян, ( вероятно не същия Деян, който е баща на Константин Деянович, защото в момента стенописите се приемат за по-ранни?), но се смята, че не той е изобразеният ктитор. Условно може да се приеме, че ктитор е един от местните феодали. Много вероятно и наистина да е бил сърбин, защото точно по това време за някакъв неизвестен период след битката при Велбъжд цялата област минава в сръбски ръце. Интересно е и, че цар Иван Александър богато дарява намиращия се само на няколко километра Пещерски /Ореховски или Мрачки/ манастир, без и да спомене земенския, което е аргумент,че може би границата е минавала някъде между двата манастира.
Обаче пък изображението на св. Йоан Рилски и редакцията на надписите, която по-близка до българската, отколкото до сръбската, дават аргументи и за обратното становище, че ктиторът е бил български, а не сръбски феодал.
Както и да е, на тези неща през XIV век определено са отдавали далеч по-малко значение, отколкото в обръщащите по-голямо внимание на националността XX или XXI век.
Надписът.
Господи, възлюбих благовол]ението на твоя дом и мястото на пребиваването на твоята слава. [Както елен се стреми към] водните извори, така се стреми и моята душа към тебе... Като погледна низшите със своя промисъл и многото блатост и всяко твое... Пре деспот Деян се изписа нози храм на свети Иван Богословеца"
Но вместо да се занимаваме чак толкова с този относително безинтересен за мен проблем, по-добре да видим стенописите.
Нека да започнем с ктиторите. Първо възрастен мъж /преди смятан за деспот Деян/ и Доя. Те са изобразени на южната стена.
До главата на Доя има надпис, от който знаем името и. Надписът, който несъмнено е съществувавал да главата на мъжа до нея, не се е съхранил. Жалко.
Както виждате, на южната стена има изображения на още две фигури освен Деян и Доя, това са децата им.
От сина се вижда само торса и едната ръка, от дъщерята - и долната половина на лицето с разкошни обеци.
Още ктиторски изображения има на западната стена, непосредствено до Доя и семейството и.
Единият е някой си Витомир, а детето до него е Ста... (Стахия, Стаю?)
С останалите стенописи, които също са много интересни, ще продължим във втората част.
