Красимир Йовчев (medchurches) wrote,
Красимир Йовчев
medchurches

Category:

Манастир Свети Йоан Богослов в Земен (Земенски манастир) - I част





Земенският манастир свети Йоан Богослов е разположен на левия бряг на Струма на малко повече от километър южно от Земен. Достигането до него с кола не е проблем - има асфалтиран път, а табели с посоката има из целия град.

Манастирът не е действащ, а подобно на
Боянската църква и на църквата в село Добърско е филиал на Националния исторически музей. Това означава, че за посещение на църквата му се плаща билет, а заснемането, макар и също платено, е с ограничения. Така, че за тези снимки изказвам благодарност на директора на НИМ - господин Божидар Димитров.

Сградите на манастира са построени през XIX и началото на XX век от майстор Миленко Велев от Блатешница и от поп Янаки Митов и доскоро бяха в ужасно състояние:


Сега вече са ремонтирани, но за този сайт е без значение - те са късни и не са от интересуващия ни период.

Не така е обаче ситуацията със старинната църква в средата на двора.




Тя е един от най-значимите средновековни паметници на територията на България и обявена за "народна старина" - статут, предшестващ сегашното "паметник на културата" още в далечната 1927 г. (ДВ бр. 69/1927 г.)


Кръстокуполната църква, посветена на св. Йоан Богослов има формата почти на куб с дължина 9,18 м,  ширина 8,71 м. и височина 11,20 м.(заедно с купола). Куполът е върху цилиндричен барабан. Изградена от бигорени блокове с хоросанова спойка.


Има три апсиди, видни на горната снимка с малко прозорче на всяка. На останалите стени има по три декоративни арки, средната по-висока. На южната и на северната страна има прозорци, които са разширявани в късен период, а от западната страна е входът, над когото има ниша с късен стенопис на патрона на църквата.



Куполът също има два реда от по осем ниши, едни над други, а в четири от нишите на долния ред има прозорчета.




Покривната част изглежда доста нетипично но е известно, че църквата е била изоставяна, покривът е рухвал и вероятно сегашният му изглед е резултат от по-късно преустройство.


схема от
"Археологически паметници в Пернишки окръг"


JoanKrastitel nesebar_plan       JoanKrastitel00

 свети Йоан Кръстител в Несебър. План и снимка от:

http://www.ancient-nessebar.com/html/main_bg.php?menu=sights_krustitel


german             gerimage

Свети Герман в село Герман, днешна Гърция. План и рисунка от :

http://odysseus.culture.gr/h/2/gh2560.jsp?obj_id=5053




Не е известно със сигурност кога е построена църквата. Някъде в района се е намирала средновековната крепост Сътеска, спомената в грамота на император Василий II от 1019 г. и вероятно манастирът има някаква връзка с нея, но директни сведения за това няма. Датирането и по косвени признаци -  по типа архитектура и по останки от стенописен пласт, датирани от XI или XII век, което би могло да я постави в голямата група от църкви, построени в периода, когато българските земи са били част от Византия, като свети Георги в Кюстендил, свети Димитър в Бобошево, свети Архангел Михаил в Рила, свети Никола (старата част на Боянската църква), свети Йоан Пусти до Враца, свети Димитър в Паталеница.

Но според Людмил Митакев в статия от вестник "Строител"

http://vestnikstroitel.bg/news/76575_crkvata-na-zemenskiya-manastir-e-shedovr-ot-hi-vek/
"Сградата много напомня по архитектура и начин на градеж църквите, които цар Симеон е строил в Преслав след обявяването му за столица през 893 г. Това дава основание на някои историци да твърдят, че манастирът е по-стар и е бил създаден още през IХ в."

Всъщност по планово решение земенската църква напомня  църква № 2 в местността Аврадака - Преслав, и църквата в село Герман в Гърция, както и църквата свети Йоан Кръстител в Несебър и вероятно една от църквите в Пернишката крепост, от която е оцеляла само източната стена с три апсиди. С три апсиди е и една от базиликите в Плиска като при това те са достроявани в някакъв по-късен период. Следователно не е невъзможно църквата на Земенския манастир наистина да е предвизантийска, но този тип архитектура е характерен и за XI век и реално  не дава възможност за особена прецизност. XI век и толкова, засега не може да се каже нищо по-определено.
Надявам се въпросът да е засегнат в книгата на Стела Дончева 
Кръстокуполните църкви в Първото българско царство. Архитектурен облик


pisjjjjayk

Тъй като в момента нямам достъп до книгата, засега ще приведа общоприетото датиране,  според първия пласт стенописи в  църквата, които датират от XI или XII век, когато районът е бил в границите на Византия и следователно и самата църква или поне първото и изписване може да се смята за византийско. А и все пак най-интересното в нея са именно стенописите.

За съжаление в момента практически нищо не може да видим от това първо изписване освен този фрагмент със света Ана.




 Не така е обаче положението с второто изписване през XIV век. В рамките на съвременната територия на България това е най-запазеният  и най-значимият стенописен ансамбъл от това столетие. Вярно е, че в
свети Петър в Беренде стенописите също са запазени и даже не са реставрирани, но тя все пак е малка селска църквица, а пък прекрасната света Богородица в Долна Каменица не е в днешните граници на страната.






За съжаление тяхното датиране също е спорно. Традиционно се смята, че са от втората половина на XIV век, но това мнение аргументирано се оспорва от Лиляна Мавродинова, която ги отнася към първата трета на същото столетие.

Загадка е и кои са ктиторите на църквата, въпреки, че изображенията им са запазени и има дори ктиторски надпис. Традиционно се твърди, че това е сръбският деспот Деян и съпругата му Доя, но в  към настоящия момент това мнение е отхвърлено. Според ктиторския надпис изписването е при деспот Деян, ( вероятно не същия Деян, който е баща на Константин Деянович, защото в момента стенописите се приемат за по-ранни?), но се смята, че не той е изобразеният ктитор.  Условно може да се приеме, че ктитор е един от местните феодали. Много вероятно и наистина да е бил сърбин, защото точно по това време за някакъв неизвестен период след битката при Велбъжд цялата област минава в сръбски ръце. Интересно е и, че цар Иван Александър богато дарява намиращия се само на няколко километра Пещерски /Ореховски или Мрачки/ манастир, без и да спомене земенския, което е аргумент,че може би границата е минавала някъде между двата манастира.

Обаче пък изображението на св. Йоан Рилски и редакцията на надписите, която по-близка до българската, отколкото до сръбската, дават аргументи и за обратното становище, че ктиторът е бил български, а не сръбски феодал.

Както и да е, на тези неща през  XIV век определено са отдавали далеч по-малко значение, отколкото в обръщащите по-голямо внимание на националността XX или XXI век.

Надписът.



  nadpis1

Господи, възлюбих благовол]ението на твоя дом и мястото на пребиваването на твоята слава. [Както елен се стреми към] водните извори, така се стреми и моята душа към тебе... Като погледна низшите със своя промисъл и многото блатост и всяко твое... Пре деспот Деян се изписа нози храм на свети Иван Богословеца"

Но вместо да се занимаваме чак толкова с този относително безинтересен за мен проблем, по-добре да видим стенописите.

Нека да започнем с ктиторите. Първо възрастен мъж /преди смятан за деспот Деян/ и Доя. Те са изобразени на южната стена.


 








До главата на Доя има надпис, от който знаем името и. Надписът, който несъмнено е съществувавал да главата на мъжа до нея, не се е съхранил. Жалко.




Както виждате,  на южната стена има изображения на още две фигури освен Деян и Доя, това са децата им.


                       


От сина се вижда само торса и едната ръка, от дъщерята - и долната половина на лицето с разкошни обеци.


Още ктиторски изображения има на западната стена, непосредствено до Доя и семейството и.





Единият е някой си Витомир, а детето до него е Ста... (Стахия, Стаю?)

                                             

С останалите стенописи, които също са много интересни, ще продължим във
втората част.
Tags: XI век, XIV век, Земен, свети Йоан Богослов, стенописи
Subscribe

  • Post a new comment

    Error

    default userpic

    Your reply will be screened

    Your IP address will be recorded 

    When you submit the form an invisible reCAPTCHA check will be performed.
    You must follow the Privacy Policy and Google Terms of use.
  • 9 comments