Красимир Йовчев (medchurches) wrote,
Красимир Йовчев
medchurches

Categories:

Свети Никола и свети Пантелеймон Бояна - V част. Въпросът за авторството на стенописите.





IV част

Въпросът за авторството на стенописите от Боянската църква във всички работи, издадени дори до последните няколко години, се решаваше кратко и ясно. Стенописите са анонимни и нормално да не знаем техния автор, защото средновековните художници не са търсели собствено увековечаване, а са възприемали изкуството си само като смирено служене на бога. Заради това те, с редки изключения не са подписвали творбите си, както не ги е подписал и боянския майстор

За да не бъда голословен, мога да цитирам Ив. Акрабова-Жандова ( "Боянската църква" С. 1960):

"Кой е бил майсторът от Бояна? Както обикновено в средновековната живопис, той не е оставил подписа си върху своето произведение."


Понастоящем обаче, към 2013 г. официалната теза, поддържана от доц. Зарко Ждраков, проф. Казимир Попконстантинов и проф. Божидар Димитров - директор на музея, е отишла в другата крайност. Като нещо безспорно се твърди, че авторството на боянските стенописи е установено и те са създадени от "зограф Василий от село Субоноша, Сярско",  неговият помощник - зограф Димитрий и трети, неизвестен по име зограф.


Аргументацията на тази теза се базира основно на интерпретации на открит по време на извършваните от екипа на Григорий Григоров и Владимир Цветков реставрационни работи през 2008 г. надпис, разчетен като "Аз Василие писах". Надписът е нанесен върху все още мократа мазилка с въглен и е бил замазан по-късно, т.е. правен е по време на изографисването на църквата /защото само тогава мазилката е била още мокра/.

Проучващите надписа експерти Казимир Попконстантинов и Зарко Ждраков са го разчели като „Аз Василий писах“.

В подкрепа на твърдението, че зографът Василий е реална историческа личност, първомайстор с отношение към църквата на севастократор Калоян, Казимир Попконстантинов посочва записаното в „Боянския поменник“ (ръкопис от Боянската църква, съдържащ списък с имена на български царе, патриарси и някои велможи от средните векове, в който се чете „вечна памет“ за тях на църковни празници). "Там, съвсем не според ранга си е вписан и „Василий Зограф от с. Субоноша, Серско“. Това име отсъства в други подобни поменици и причината този зограф да е поменаван от боянчани наравно с патриарси и царе е неговото
забележително дело в тяхната църква".








Като цяло въпросът е добре обяснен в в уикипедия.

"Според Иван Петрински, името на селото е грешно разчетено и става въпрос за зографа Василий от Сяр, и отделно, за Ношо (много разпространено име през XVI-XVII в.) от с. Субо. Невъзможно е засега да се направи връзка между майстора Василий, чието дело са стенописите в Боянската църква, и зографа Василий, споменат 350 години по-късно в Боянския поменик.

Археологът Николай Овчаров, изразява съмнения в достоверността на твърденията, че подписът е именно на „Боянския майстор“. Той заявява, че може да е направен от всеки посетител. По този повод, между него и Божидар Димитров възникна публичен конфликт. Директорът на НИМ заявява, че надписът е положен върху мократа мазилка и то когато до вътрешността на църквата не е имал достъп страничен човек. Според обичая, освен живописците никой не е имал право на присъства там по време на работа, дори ктитора — севастократор Калоян. Скоро след това е положена замазка с фин грунд, така че подписът може да е оставен единствено от някой от зографите, твърди той. Като допълнителни доводи за тезата си посочва сведенията от „Боянския поменник“ и две икони, за които се смята, че са други достигнали до нас произведения на зограф Василий.

Според мнението на епиграфа Коста Хаджиев, изложено на Националната археологическа конференция в Шумен (26-29 май 2008 г.), твърденията, че е открита самоличността на „Боянския майстор“ не се основават на научни доводи. Той смята, че името трябва да се чете като „Василие“ а не „Василий“. Отбелязва също, че формата „аз писах“ е използвана, когато някой е желаел да увековечи присъствието си в църквата и не е задължително да е дело на зограф. Изключително редките случаи на автографи на средновековни иконописци (подпис от 14 век в днешна Македония и от 12 век в църквата „Света София“ в Киев) не приличат на надписа от Боянската църква. Хаджиев оспорва и мнението, че изобразеното лице е автопортрет. Той смята, че „автопортрет като понятие в Средновековието няма“."

Зарко Ждраков отива още по-далеч, като "открива" цели деветнадесет подписа на зографите в църквата! Повечто от тях са някакви уж крипто послания, специален подбор на тематиката на стенописите и т. н. Като цяло доста буен полет на фантазията. Лично за мен достоен за внимание е само онзи върху меча на свети Димитър, интерпретиран от него като:









Може сами да сравнявате и да си съставяте мнение, надписът е доста неясен и изтрит.

На втория етаж също има надпис, който уж значел

Кортината, наречена завеса, изписа Василие.

Само, че от името е останало само едно е и това може и да е всакакво име - Димитрие, Евтимие или каквото и да е, а даже и въобще да не е име. Изобщо, далеч не безспорно разчитане.










Лично за мен, версията за зограф Василий е несъстоятелна. Ако това е главният зограф на стенописите и той е желаел да се подпише някъде, не би го направил с неуверените разкривени букви, надраскани на стената на притвора. Дори и наистина някой Василие да ги е писал и то по време на изографисването, няма никакво убедително основание да се смята, че той е зографа. Може да е всеки - някой посетител или някой от помощниците на майстора, но при всички положения това е някакъв неформален маргинален графит, а не някакво криптопослание към потомците.

С нищо не допринася за убедителността на тезата и вписването на някой си зограф Василий в поменика няколко века по-късно. Без значение дали е от село Субоноша/а и дали това село е идентично със Субашкьой.  Очевидно това вписване е направено инцидентно, с доста неграмотен почерк, на страница, която е бланкова именно за някакви вписвания, като даже е останала непопълнена докрай. Със сигурност не е преписана от стар поменник заедно със споменаването на зографа. Най-вероятно този Василий има някаква заслуга към църквата /вероятно финансова/, та затова е записано да се молят и за него.

Версията за Димитър е по-възможна, ако приемем разчитането на надписа върху меча за правилно, но и то не е безспорно. Щеше да е добре да имаше данни за научно проучване на пигментите, снимка в ултравиолетова светлина и т. н., но нямаме данни за такива.

Следователно, трудно може да се приеме, че авторството е установено. Поне за мен, въпросът си остава открит.

Tags: Бояна, Свети Никола, Свети Панаталеймон
Subscribe

  • Свети Никола и свети Пантелеймон Бояна - IІ част

    През 1259 г. севастократор Калоян пристроява двуетажна постройка към старата църква. До горния етаж достъпът е по външна стълба, а долният…

  • Свети Никола Сапарева баня

    Сапарева баня е малка курортно градче до Дупница, широко известно в тесни кръгове с факта, че е родно място на Велизарий. Църквата свети…

  • Свети Никола Царевец

    . На 15 август посетих църквата Свети Никола в село Царевец, бивше Влашко село, на няколко километра източно от Мездра. Тя се намира в центъра…

  • Post a new comment

    Error

    default userpic

    Your reply will be screened

    Your IP address will be recorded 

    When you submit the form an invisible reCAPTCHA check will be performed.
    You must follow the Privacy Policy and Google Terms of use.
  • 0 comments