?

Log in

No account? Create an account

Средновековните църкви в България


Previous Entry Поделиться Next Entry
Свети Никола и свети Пантелеймон Бояна - V част. Въпросът за авторството на стенописите.
medchurches




IV част

Въпросът за авторството на стенописите от Боянската църква във всички работи, издадени дори до последните няколко години, се решаваше кратко и ясно. Стенописите са анонимни и нормално да не знаем техния автор, защото средновековните художници не са търсели собствено увековечаване, а са възприемали изкуството си само като смирено служене на бога. Заради това те, с редки изключения не са подписвали творбите си, както не ги е подписал и боянския майстор

За да не бъда голословен, мога да цитирам Ив. Акрабова-Жандова ( "Боянската църква" С. 1960):

"Кой е бил майсторът от Бояна? Както обикновено в средновековната живопис, той не е оставил подписа си върху своето произведение."


Понастоящем обаче, към 2013 г. официалната теза, поддържана от доц. Зарко Ждраков, проф. Казимир Попконстантинов и проф. Божидар Димитров - директор на музея, е отишла в другата крайност. Като нещо безспорно се твърди, че авторството на боянските стенописи е установено и те са създадени от "зограф Василий от село Субоноша, Сярско",  неговият помощник - зограф Димитрий и трети, неизвестен по име зограф.


Аргументацията на тази теза се базира основно на интерпретации на открит по време на извършваните от екипа на Григорий Григоров и Владимир Цветков реставрационни работи през 2008 г. надпис, разчетен като "Аз Василие писах". Надписът е нанесен върху все още мократа мазилка с въглен и е бил замазан по-късно, т.е. правен е по време на изографисването на църквата /защото само тогава мазилката е била още мокра/.

Проучващите надписа експерти Казимир Попконстантинов и Зарко Ждраков са го разчели като „Аз Василий писах“.

В подкрепа на твърдението, че зографът Василий е реална историческа личност, първомайстор с отношение към църквата на севастократор Калоян, Казимир Попконстантинов посочва записаното в „Боянския поменник“ (ръкопис от Боянската църква, съдържащ списък с имена на български царе, патриарси и някои велможи от средните векове, в който се чете „вечна памет“ за тях на църковни празници). "Там, съвсем не според ранга си е вписан и „Василий Зограф от с. Субоноша, Серско“. Това име отсъства в други подобни поменици и причината този зограф да е поменаван от боянчани наравно с патриарси и царе е неговото
забележително дело в тяхната църква".








Като цяло въпросът е добре обяснен в в уикипедия.

"Според Иван Петрински, името на селото е грешно разчетено и става въпрос за зографа Василий от Сяр, и отделно, за Ношо (много разпространено име през XVI-XVII в.) от с. Субо. Невъзможно е засега да се направи връзка между майстора Василий, чието дело са стенописите в Боянската църква, и зографа Василий, споменат 350 години по-късно в Боянския поменик.

Археологът Николай Овчаров, изразява съмнения в достоверността на твърденията, че подписът е именно на „Боянския майстор“. Той заявява, че може да е направен от всеки посетител. По този повод, между него и Божидар Димитров възникна публичен конфликт. Директорът на НИМ заявява, че надписът е положен върху мократа мазилка и то когато до вътрешността на църквата не е имал достъп страничен човек. Според обичая, освен живописците никой не е имал право на присъства там по време на работа, дори ктитора — севастократор Калоян. Скоро след това е положена замазка с фин грунд, така че подписът може да е оставен единствено от някой от зографите, твърди той. Като допълнителни доводи за тезата си посочва сведенията от „Боянския поменник“ и две икони, за които се смята, че са други достигнали до нас произведения на зограф Василий.

Според мнението на епиграфа Коста Хаджиев, изложено на Националната археологическа конференция в Шумен (26-29 май 2008 г.), твърденията, че е открита самоличността на „Боянския майстор“ не се основават на научни доводи. Той смята, че името трябва да се чете като „Василие“ а не „Василий“. Отбелязва също, че формата „аз писах“ е използвана, когато някой е желаел да увековечи присъствието си в църквата и не е задължително да е дело на зограф. Изключително редките случаи на автографи на средновековни иконописци (подпис от 14 век в днешна Македония и от 12 век в църквата „Света София“ в Киев) не приличат на надписа от Боянската църква. Хаджиев оспорва и мнението, че изобразеното лице е автопортрет. Той смята, че „автопортрет като понятие в Средновековието няма“."

Зарко Ждраков отива още по-далеч, като "открива" цели деветнадесет подписа на зографите в църквата! Повечто от тях са някакви уж крипто послания, специален подбор на тематиката на стенописите и т. н. Като цяло доста буен полет на фантазията. Лично за мен достоен за внимание е само онзи върху меча на свети Димитър, интерпретиран от него като:









Може сами да сравнявате и да си съставяте мнение, надписът е доста неясен и изтрит.

На втория етаж също има надпис, който уж значел

Кортината, наречена завеса, изписа Василие.

Само, че от името е останало само едно е и това може и да е всакакво име - Димитрие, Евтимие или каквото и да е, а даже и въобще да не е име. Изобщо, далеч не безспорно разчитане.










Лично за мен, версията за зограф Василий е несъстоятелна. Ако това е главният зограф на стенописите и той е желаел да се подпише някъде, не би го направил с неуверените разкривени букви, надраскани на стената на притвора. Дори и наистина някой Василие да ги е писал и то по време на изографисването, няма никакво убедително основание да се смята, че той е зографа. Може да е всеки - някой посетител или някой от помощниците на майстора, но при всички положения това е някакъв неформален маргинален графит, а не някакво криптопослание към потомците.

С нищо не допринася за убедителността на тезата и вписването на някой си зограф Василий в поменика няколко века по-късно. Без значение дали е от село Субоноша/а и дали това село е идентично със Субашкьой.  Очевидно това вписване е направено инцидентно, с доста неграмотен почерк, на страница, която е бланкова именно за някакви вписвания, като даже е останала непопълнена докрай. Със сигурност не е преписана от стар поменник заедно със споменаването на зографа. Най-вероятно този Василий има някаква заслуга към църквата /вероятно финансова/, та затова е записано да се молят и за него.

Версията за Димитър е по-възможна, ако приемем разчитането на надписа върху меча за правилно, но и то не е безспорно. Щеше да е добре да имаше данни за научно проучване на пигментите, снимка в ултравиолетова светлина и т. н., но нямаме данни за такива.

Следователно, трудно може да се приеме, че авторството е установено. Поне за мен, въпросът си остава открит.