?

Log in

No account? Create an account

Средновековните църкви в България


Previous Entry Поделиться Next Entry
Свети Никола и свети Пантелеймон Бояна - I част
medchurches
 




  Боянската църква е въобще най-известният и най-рекламираният средновековен паметник в България. При това се намира не някъде в дебрите на Балкана, а на улица "Боянско езеро" № 1-3 в един от най-престижните столични квартали, прекрасно реставрирана е и към момента е филиал на НИМ.

   Въпреки това удивително малко хора могат да се похвалят, че са я посещавали лично. Вината за това си поделят продължилата десетилетия реставрация, но също и цената на билета - десет лева са си доста за средния българин.

   За съжаление въпреки огромната популярност на образа на Десислава, който беше сложен даже и на банкноти /вече излезли от обръщение/, останалите стенописи не са толкова популярни, още повече, че както и във всички останали български музеи, вътре по принцип е забранено да се снима.

   По този повод държа да изкажа благодарността си на Директора на Националния исторически музей господин Божидар Димитров, с чието любезно разрешение бяха осъществени тези снимки.  Ще ви ги покажа  и ще разкажа каквото зная за Боянската църква.

 
Сателитна снимка




    Първоначално е съществувала само източната и част като самостоятелна тухлена кръстокуполна църква с размери 5.80 Х 5.60 м., която е била построена вероятно през XII или дори XI век. Има и по-ранни датировки, но  в тях прекалено много личи желанието на всяка цена да изкарат сградата предвизантийска и не са особено обосновани. Лично аз приемам датировката на Виолета Димова от
"Църквите в България през XIII - XIV век" откъдето са и тези чудесни реконструкции с автор арх. В. Китов.










   На тях се вижда и разширението от средата на XIII век, построено от севастократора Калоян. 

    А това е изображение на църквата от стенописите от 1259 г.


   Всъщност той построява западно от старата църква двуетажна постройка със смесена тухлено каменна зидария, наричана Калоянова църква с размери почти като нейните - 5.85 Х 5.76 м. Долният етаж е правоъгълно помещение с две  ниши на надлъжните стени, наричани аркосолии, които са широки по 3 метра и дълбоки 0.5 см.

   Вторият етаж почти повтаря формата на старата църква, но той е оформен като отделен параклис - "Св. Пантелеймон", с отделен вход на южната фасада.

   През 1882 г. е построен още един притвор от запад, с камбанария, която е премахната при реставрацията. Очевидно куполът на параклиса е бил разрушен, защото са поставили паянтово кубе, което също е заменено при реставрацията с тухлено. Притворът няма художествена стойност /евфемистичен начин да се каже, че е грозен/, но е необходим като преход между външните условия и климатизираната основна църква. Пък и в него са изложен някои от свалените късни стенописи.


фотография от сайта 
http://www.sofiaculture.bg/130/index.php?load=istoria


   В началото на ХХ век боянските селяни искали да разрушат старата неудобна църква и да построят нова, но паметникът бил спасен благодарение на застъпничеството на царица Eлеонора фон Ройс - Кьостриц, която е погребана до южната стена на църквата.



А това е днешната фасада на притвора.



Старата църква



Поглед от изток с апсидата



Поглед от север



Архитектурен фрагмент /сполия/ от по - стара сграда.



   На долните две снимки ясно се вижда фугата между първоначалната и Калояновата църква.







Калояновата църква



А тук се вижда грозният притвор от XIX век.






   Както вече казах, от западната страна има обширен притвор, като неговата източна стена    фактически е западната стена на средновековната църква. 



   Виждат се сполии (вградени части от по-стари римски сгради) 


 

   Още подобни останки са изложени в притвора и на втория етаж:






На тази стена също има останки от някои стенописи, като това Кръщение Христово, което е вероятно от XVII век.

  

   И вече можем да започнем със стенописите на същинската църква.

   Първоначалната църква е била изписана вероятно още при построяването. Голяма част от тези стенописи и до ден днешен остават под втория, далеч по-ценен слой. При реставрацията е имало идея да се отделят двата слоя и да се експонират и по-ранните фрески. В края на краищата са решили да не рискуват. Така че от тях сега се виждат отделни фрагменти, някои от които ще ви покажа. Те са изписани със светлите тонове на живописта от XI-XII век и лично на мен ми напомнят за тези от
Паталеница

   Но все пак славата на Боянската църква се дължи на втория пласт, който е точно датиран благодарение на ктиторския надпис.




"Въздигна се от основи и се създаде пречистия храм на светия Христов йерарх Никола и на светия великославен Христов мъченик Пантелеймона, със средствата, с грижите и с голямата любов на Калоян севастократор, братовчед царев, внук на св.Стефана крал сръбски. Изписа се в българско царство, при благоверния, благочестив и христолюбив цар Константин Асен, индикт 7 в лето 6767 (1259 г.)"

   В апсидата е доста повреденото изображение на Богородица с малкия Исус в скута си, с архангели от двете и страни.




   Над нея е Преображение, а над него Убруса.








В купола е Христос Пантократор, заобиколен от осем ангела,








В пандативите са евангелистите, но за съжаление не съм ги снимал,






    До апсидата е св. Никола - патронът на църквата, като конкретно това изображение е от XV век. Или поне така пише в "Православните църкви през българското средновековие" на Бистра Николова, защото в рекламната книжка, която с продава в самата църква пише 1259. В случая вярвам на Б. Николова.



Над него от двете страни на апсидата традиционно е Благовещението.

Архангел Гавраил.                                    Мария.

    Под Михаил е това изображение на Христос, надписано Евергет. Смята се, че е възможно да е копие на прочутата константинополска икона на Христос Евергет.


На северната стена в горните регистри са сцени от страстите, а под тях - светци воини.






   Тайната вечеря. Лукът на масата не е обичаен за изображенията на тази сцена, но явно е бил задължителен за трапезата на  съвременниците на художника и е включен в менюто.



  Разпятие Христово. За мен това е може би най-хубавото разпятие на средновековната българска живопис.







Слизането в ада





Един от разбитите ключове



На отсрещната стена:

Кръщение Христово






В долния регистър са светци воини - Теодор Стратилат, Теодор Тирон, свети Димитър, свети Георги.




До тях е Прокопий и в долната му част може да видим останки от първия стенописен слой




   Над него е сцената "носене на кръста". Изследователите виждат във война с люспестата ризница романско влияние и аз съм напълно съгласен.



   Влизането на Исус в Йерусалим - според мен романското влияние, особено във фигурата на магарето е още по-силно.



Мария и Марта.



От източната стена на арката може да видим ангела на гроба със заспалите войници.






    А това вече е на южната стена. Константин и Елена с неизвестни светци воини. За съжаление Константин не е оцелял.




До тях е още един светец воин.




   Изобщо много е интересно усещането с тези светци воини. Те са на едно ниво с теб, заобиколен си от тях и очевидно да бъдат изобразени е било важно за Калоян, защото са повече от обичайния брой. Вероятно така са изглеждали и болярските църкви на Трапезица - с повече воини и с по-малко аскети-пустинници.

   Над вратата към новата църква е успение Богородично.




    А тук може пак да видим част от първия слой. Честно казано конната фигура отдолу би ми била по-интересна от баналното изображение върху нея.




   Тук също се вижда старата живопис.


Това бяха стенописите в първоначалната сграда, във ВТОРАТА ЧАСТ ще може да видите онези от Калояновата църква.