?

Log in

No account? Create an account

Средновековните църкви в България


Previous Entry Поделиться Next Entry
Света Петка Долни Романци
medchurches

Не очаквах нищо особено интересно от  "света Петка" в Долни Романци.  Това би трябвало да е една традиционна църква от XV-XVII век, съвсем обичайна за Западна България, при това с останки от стенописи. Но всъщност тръгнах именно за нея защото /съвсем погрешно/ си помислих, че тя е лесно намирама и достъпна. Защото прочетох в "Археологическите паметници в Пернишки окръг", че тя е просто в "двора на училището" на селото, което е само на няколко километра северно от Брезник.


Действителността се подигра с очакванията ми.  Там беше като юкатанска джунгла и следващата ми работа ще бъде да купя мачете. Напълно сериозно - ако го имах вероятно нямаше да се изподера толкова, а можеше и да направя по-хубави снимки.


Всъщност църквата е в гробището на селото. Останки на училище не видях, а и не съм сигурен, че то въобще е било там. Може би в книгата има грешка. Но несъмнено това е същата църква.


Отвън тя е напълно скрита от бодливи храсти. Смътно се виждаше някакъв каменен зид, но дори от един метър разстояние не бях сигурен какво въобще е това. Просто не успявах да си пробия път през драките!







Обиколих я един път, без да открия никъкв начин да се приближа, но накрая намерих едно местенце, където само няколко коприви прикриваха достъпа до стената, приближих се, опарих се и погледнах.

Оказа се, че гледам през рухналия покрив.




Поне се уверих, че това наистина е църква, видях и входа, който отвън беше съвършено невидим зад храстите

и тръгнах да си пробивам път към него. Изподрах се здраво.






Ето го и него:


Промъкнах се вътре. Джунгла. Странни преплетени храсто-дървета изпълваха църквичката.





Тук се виждат обраслия с мъх олтар и апсидата.





Поглед отвътре към изхода.




Църквата е псевдо триконхална, което означава, че има полукръгли ниши - певници в стените.



И именно в тях са запазени незначителните останки от стенописите, които някога са я покривали цялата.



Това са останки вероятно от фигура на архангел /поне според споменататат книга/ в дясната /вероятно южна ниша/. Някога на стената над прозорчето /което не излезе добре на снимката/ е имало останки от надпис, но в момента там не е останала даже и следа от мазилката, върху която е бил изписан.




В северната певница има пък останки от нарисувана декоративна драперия:



В апсидата е имало двама свети отци. Сега има това:



В проскомидийната ниша до апсидата трябва да е имало Христос жертва, но аз не го видях.





Това е. Нямаше повече какво да правя вътре и се измъкнах.

Хвърлих един поглед на фасадата, колкото да видя, че наистина е имало анти от двете страни, върху които е имало декоративна арка.




 
Някога е имало  полуцилиндричен свод и покрив от каменни плочи, сега го няма.

Както поука от това пътуване вече съм далеч по-склонен да вярвам на преданията за заровени или изгубени в пущинака църкви, които като например тази на Струпецкия манастир били случайно намерени през XIX век. Досега бях силно скептичен към тях, но сега вече го смятам за напълно възможно. Защото ако не знаех какво търся,  тази и от един метър нямаше да я намеря!