Още преди две години се бях опитал да намеря този манастир, но той е толкова добре скрит в гората между радомирското село Радибош и погълнатото от водите на язовир Пчелина село Пчелинци, че без помощта на местните хора никога нямаше да го намеря.
Мястото е обрасло в треви и храсти и е абсолютно запустяло.
Жилищната сграда е руина.
Само една зидана чешма живописно се подава от храстите като илюстрация от някаква стара легенда.
Нас разбира се, ни интересува църквата и еветуалните и стенописи.
А.
Вв "Археологическите паметници в Пернишки окръг", издадена през 1983 г. може да прочетем за нея, че тя е малка, еднокорабна и едноапсидна църква с полуцилиндричен свод, изградена от ломени камъни с хоросанова спойка. Западната стена на църквата е премахната през Възраждането и подобно на много други църкви в областта, към нея е прибавен обширен притвор.
Когато съставителите на книгата са видели църквата, тя е била измазана отвън и отвътре, затова те предпазливо пишат, че "може би е имала и стенописен слой".
Днес църквата се руши, мазилката е паднала на много места и е вече няма съмнение - стенописен слой от XVI-XVII век има!
За съжаление днес се виждат само отделни сцени.
Поглед към южната стена.
Стенописи се виждат около и над архиерейския трон.
В по-горния регистър има традиционния за епохата фриз с медальони.
Над фриза с медальони се виждат сцените на кръщението и миропомазването
/вижда как Мария,намазва краката на Исус със скъпо миро и ги бърше с косата си/
В апсидата традиционно има Богородица ширшая небес, само че по-голямата част от нея е скрита под мазилката и се вижда само малкия Исус в медальон.
Отдолу е поклонение на жертвата
Олтарът
на южната олтарна стена има изображение на светите отци
а вляво над апсидната ниша нещо което ми прилича на архангел Гавраил от благовещението
Може би най впечатляващи са изображенията на свода.
Пророк Йона
Както и на арката, разделяща средновековната част от притвора.
Ами това е. Още един рушащ се паметник, вероятно от 16 век. Ако някога реставраторите в България имат достатъчно финансиране, както се вижда - работа ще имат за десетилетия напред.
Мястото е обрасло в треви и храсти и е абсолютно запустяло.
Жилищната сграда е руина.
Само една зидана чешма живописно се подава от храстите като илюстрация от някаква стара легенда.
Нас разбира се, ни интересува църквата и еветуалните и стенописи.
Вв "Археологическите паметници в Пернишки окръг", издадена през 1983 г. може да прочетем за нея, че тя е малка, еднокорабна и едноапсидна църква с полуцилиндричен свод, изградена от ломени камъни с хоросанова спойка. Западната стена на църквата е премахната през Възраждането и подобно на много други църкви в областта, към нея е прибавен обширен притвор.
Когато съставителите на книгата са видели църквата, тя е била измазана отвън и отвътре, затова те предпазливо пишат, че "може би е имала и стенописен слой".
Днес църквата се руши, мазилката е паднала на много места и е вече няма съмнение - стенописен слой от XVI-XVII век има!
За съжаление днес се виждат само отделни сцени.
Поглед към южната стена.
Стенописи се виждат около и над архиерейския трон.
В по-горния регистър има традиционния за епохата фриз с медальони.
Над фриза с медальони се виждат сцените на кръщението и миропомазването
/вижда как Мария,намазва краката на Исус със скъпо миро и ги бърше с косата си/
В апсидата традиционно има Богородица ширшая небес, само че по-голямата част от нея е скрита под мазилката и се вижда само малкия Исус в медальон.
Отдолу е поклонение на жертвата
Олтарът
на южната олтарна стена има изображение на светите отци
а вляво над апсидната ниша нещо което ми прилича на архангел Гавраил от благовещението
Може би най впечатляващи са изображенията на свода.
Пророк Йона
Както и на арката, разделяща средновековната част от притвора.
Ами това е. Още един рушащ се паметник, вероятно от 16 век. Ако някога реставраторите в България имат достатъчно финансиране, както се вижда - работа ще имат за десетилетия напред.
ГАЛЕРИЯ
