?

Log in

No account? Create an account

Средновековните църкви в България


Previous Entry Поделиться Next Entry
Свети Димитър Паталеница
medchurches


Църквата свети Димитър се намира в село Паталеница край Пазарджик.


На теория църквата е достатъчно известна, при това е реставрирана и в добро състояние, но въпреки това е сравнително рядко посещавана. Поствам като информация два текста - първият е от книгата на Бистра Николова "Православните църкви в българското средновековие"   via Terra byzantica :   Църквата „Св. Димитър", която повечето автори свързват със средновековния Баткун, сега е част от споменатото село ... Тя е кръстокуполна, с четири Г-образни подкуполни подпори. Петстенна апсида. Върху стълбовете лежи осемстенният барабан на купола. Междурамията са засводени полуцилиндрично и по-ниско от на­пречното рамо на кръста. На южната фасада — три високи и широки двустъпални ниши, съответстващи на вътрешното разпределение на пространството. На северната ниша в средата има 2 двустъпални ниши една над друга. В ни­шите — прозорци. През XIX в. пристроен притвор. Градежът е от камъни, ба­рабанът и сводовете на нишите — с тухли. Размери 9,20 x 7,60 м. Предполага се, че била преправяна три пъти. Първоначално имала мраморен под. При вто­рата преправка на северната стена бил направен отвор, ограден с два пиластъра отстрани. Подът бил от трамбована глина. През третия период придо­бива сегашния си вид.От реставрация са разкрити стенописите. В свода на олтара е разположено Възнесение Христово с апостолите, в долния регистър — църковните отци, в свода отляво на апсидата — Възкресение Лазарово, до него — Преображение Христово. В междуолтарните членения — дякони, мо­наси и епископи. От юг на олтара — „Тримата момци и огнената пещ (т. нар. „Пещ халдейска). На левия стълб пред олтара — Богородица Застъпница, на южния в западната част — св. Димитър. Върху стълбовете виждаме още св. Георги на бял кон, св. Ахилий Лариский, св. Никола. По отношение на датировката на сградата и стенописите има голямо разминаване. Според едно мнение храмът се датира от края на XIII — началото на XIV в., което е несъв­местимо с датировката на стенописите. Що се отнася до стенописите, то за едни те са ту от XI—XII, ту само от XII в. (Божков), но изглежда е по-правил­но становището, което ги поставя в началото на XIII в. (Мавродинова).Над­писите от църквата са гръцки, което безспорно отнася построяването й към времето, когато Баткун е част от епархия на византийската митрополия Филипопол. От тази църква, както се твърди в някои от публикациите, произли­за и един надгробен камък с надпис на гръцки: ,,....[от]Григорий Куркуа про[с-патарий] и дук на Ф[илипополис], инд.14,1091 [год.] За съжаление обаче в по­зоваванията основания за това твърдение липсват “ ....

Поствам също и информацията, която любезно ми беше предоставена от госпожа Стойна Кацарчева от Паталеница: Родопското село Паталеница се намира на 18 км югозападно от гр.Пазарджик в северните склонове на родопския рид Каркария. Изграждането и историята на църквата „Св.Димитър”са тясно свързани с историята на Баткун и Паталеница /в миналото са били две различни села ,а сега са обединени под името : Паталеница/, Едно от предположенията е че храма е построен да обслужва Баткунската крепост и селищата около нея. До 1956г храмът е бил действащ а след това затворен за археологични проучвания.Пръв я изследва Кръстъо Митяев. И в наши дни е запазен спомена от разкриването й: легендата гласи ,че когато турците настъпвали по тези места , с всеобщи усилия местните хора я потрупали с пръст, така била запазена и в последствие забравена поради дългогодишното ни робство.След случайното й разкриване,населението я разравя и възстановява.Първоначално е била наречена „Св.Кутрулещица”/куртолисала се,спасила се/,или заради намерена мраморна плоча с надпис:”Направи се от Григорий Куркуа протосватарий и дукс на Пловдив,1090г” По късно църквата привлича внимание и след проучването й се установява че е строена ХІ-ХІІ век.Божията обител бива боядисвана и рисувана неколкократно.Атанас Божков пръв разкрива красивите стенописи под няколко пласта мазилка.Могат да се видят части от около 70 библейски сцени и фигури ,които удивяват със своята оригиналност,цветове и форма: сестрата на Лазар от „Възкресението на Лазар”,”Възнесение Христово”,”Преображение Христово”,”Свети Георги”и неизвестни светци и фрагменти. Църквата е малка , кръстокуполна,без камбанария и с достроено по късно на западната страна удължение,изградена от камък, тухла и бигор. 

Прави впечатление фолклорният топос за църквата, която била заровена за да не попадне в ръцете на турците. Всъщност това е доста разпространен мотив. Малко гуглене веднага показва, че освен за Паталеница, подобни истории са били разказвани за Бельовата църква в Самоков, за църквата в с. Мала църква /бивше Сръбско село/, за свети Никола в с. Буковец, за църквата в с. Васильовци, за църквата в с. Лялинци. Така, че не трябва да приемаме легендата непременно за чиста монета, въпреки, че би могло в нея да има и частица истина. Във всеки случай определено не е била плътно закрита в купол от пръст като някоя тракийска гробница, иначе стенописите и биха могли да бъдат значително по-съхранени.

И сега разбира се малко снимки:


Ясно се виждат средновековната част вляво и възрожденският притвор вдясно. Вижда се, че покривът и куполът също са от Възраждането.

Влизаме вътре.





Първото впечатление, е че огромна. Второто, за съжаление е, че малко е останало от стенописите.





















































 


ГАЛЕРИЯ

  • 1
Май част от стенописите са свалени и са в Пазарджишкия музей.

Статия от в. Монитор 07.10.2011

Старинният храм е бил издигнат от византийски велможа
Връщат блясъка на 9-вековна черква
Стенописите носят духа на Ренесанса
Диана Варникова
Едва 5% от стенописите бяха запазени, споделя реставраторът Петър Попов.
Старинната църква ”Свети Димитър” в пазарджишкото село Паталеница се реставрира с финансовата подкрепа на кипърската фондация ”Левентис”. Вече трети месец реставраторите Петър и Спаска Попови работят върху възстановяването на 70-те стенописа в паметника на културата, които са изключително ценни и носят ярко изразени ренесансови белези. Средновековната църква ”Свети Димитър” датира от 12-и век, след като през 1970 г. въз основа на разкритите стенописи проф. Атанас Божков, сравнявайки подобни паметници на културата в Гърция, Италия, Македония и др., се произнася кога е изградена и изписана тя. Той определя и изключително високата стойност на разкритите стенописи. Паталенската църква е една от малкото запазени добре кръстокуполни църкви в България, обясни директорът на пазарджишкия Регионален исторически музей Борис Хаджийски. За странното име на църквата през вековете в надпис вътре се споменава някой си дукс Григорий Куркуа. По-нататък той продължава: "На кой светия е била посветена църквата, никой не знае. Селяните я наричат "Св. Кутрулещица", което име е изкривено от Куркуа, понеже там е намерена мраморна плоча с надпис, от който се вижда, че основателят на тази стара черква някой византийски велможа ще да е". Текстът на плочата гласи: "Направи се от Григорий, протосватарий и дукс на Пловдив Куркуа 1090 г." Предание, запазено до днес пък разказва как преди нашествието на турците през 14-и век
селският храм бил засипан с пръст
за да се запази от опожаряване. С времето на мястото на църквата се образувал хълм. И в наши дни е запазен споменът от разкриването на църквата, което е станало в средата на 19-и век. Един селянин си вързал магарето на дивата череша, която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята метален предмет. След като разровил, той съзрял метален кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената църква. Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата. В края на 70-те години на по-миналия век тя била преустроена и кръстена на свети Димитър, а заради изключително ценните стенописи - обявена за национален паметник на културата. В градежа на църквата има фрагменти - споли от мраморен детайл от много стар, ранно християнски храм, който е бил разрушен и върху него е била построена днешната черква. Тя е свързана най-вероятно с погребението на видния севастократор от Филипопол - Григорий Куркуа, и най-вероятно този фамилен храм е
част от голям манастирски комплекс
Стенописите в храма са пример на истинска монументална живопис, не разказвателна, дребна, илюстративна, а с огромни фигури по 2-2,5 м, представени по стълбовете, обяснява реставраторът. Макар и трудно, се различават образите на свети Ахилий Лариски и на свети Евстратий, който е добре запазен. Преди месец е разкрит образът на свети Антоний Велики, един от първите отшелници, основатели на монашеския живот в Египетската пустиня. В далечината се виждат фрагменти от Преображение Господне - една популярна тема в християнската живопис. Високо горе, в свода на централния олтар, си личат фрагменти от поредицата апостоли и сцената ”Възнесение Господне”. Петър Попов не крие, че работата по възстановяването на стенописите е била прекъсвана неведнъж поради липса на пари, въпреки че черквата е национален паметник на културата. Обектът е бил в лошо архитектурно състояние, нямало е подови настилки,
зеели огромни двуметрови прозорци
като в старите училища.

Бавно, в продължение на 15 години, са извършвани частични реставрационни дейности, главно строителни. Укрепен е бил западният притвор, поставена е каменна подова настилка и покривът е бил преработен. Останало да бъдат консервирани стенописите, и тогава семейството реставратори успели да представят един проект на кипърската фондация ”Левентис” - известна у нас и с голям принос в света за съхраняване на паметници на културата. Фондацията ”Левентис” ще финансира проекта и ще дари пари за благоустрояване на парка пред черквата, който сега е потънал в бурени и трънаци. По-нататъшната грижа за стопанисването на двора от 2 дка и храма му ще паднат върху плещите на община Пазарджик и Регионалния исторически музей, които ще трябва да заделят пари в бюджета си, за да поддържат подобаващо обекта. Старинната черква вече е известна на туристи и посетители от страната и привлича много гости, а когато през есента на 2012 г. бъде изцяло завършена, стенописите й ще бъдат по-разпознаваеми, надяват се реставраторите.

  • 1