Южно от църквата има пещера, по-точно огромна скална ниша /в нея може да се събере спокойно голяма къща/, от която извира потока. Най вероятно именно в нея е било и античното светилище и първоначалния манастир.
Интересно, че тя също е украсена със стенописи. От някои от тях са оцелели само фрагменти:
Но високо на стената на пещерата е може би най-интересния стенопис на манастира.
През 2005 той беше доста заличен
Но сега вече е реставриран /в границите на възможното/ и изглежда доста по-добре:
Това е фриз с пет сцени от живота на светците Димитър и Нестор. Под тях има надпис със споменаването на "Димитър син Дубов", който през 1540 обновил манастира. Има и други надписи, коитоса повредени и не са еднозначно разчетени.
Първата сцена е свети Димитър на кон, убиващ друг конник. Както вече се досещате - пострадалият е българския цар Калоян. Нашите прадеди очевидно не са смятали за непатриотично да рисуват тази сцена.
Обърнете внимание на замъците в двата края на фреската, които са доста различни от условните и напомнящи театрални декори постройки на задните планове на повечето тогавашни стенописи.
Втората сцена е някой си Лай, набит на копия /предполага се, че си го е заслужил/
Интересна е третата сцена, за която не се наемам да определя какво представлява, нито каква функция изпълнява огромният скорпион в центъра и.
Следва свети Димитър на трон с някакво змеевидно чудовище в краката, който напомня свети Георги на трон с друго змеевидно чудовище в краката от Кремиковския манастир.
Последната сцена също ми е неясна
ТОва е положението в момента. Има и някаква трудно достъпна постница високо в скалите, където също имало стенописи, но те са били практически унищожени от иманярите.
Линк към блога на Архиватора с много постинги за св. Йоан Пусти