Освен прекрасното местоположение, другото ценно нещо на Свети Йоан Пусти са неговите стенописи. Традиционно се смята, че църквата е изписвана през XVI и през XIX век (вероятно 1867 г.), но реставрационните работи откриха по-стар пласт, който според реставраторите е от XII век! Дори само заради това реставрацията си струваше.
През 2005 вътрешността на църквата беше в окаяно състояние
Стенописите бяха жалки останки, олющени и изкорубени от влага. Очевидно нямаше да издържат още няколко години. И тогава реших да снимам и да ги запазя поне в интернет.
Благодарение на това имаме възможност да сравним състоянието им през 2005 и през 2010 г.
На западната стена над входа имаше доста жалка възрожденска фреска на Страшния съд. През 2005 тя изглеждаше така:
а след реставрацията вече така:
Вижда, се че е толкова слаба, че направо е необяснимо нежеланието на реставраторите да я свалят и да покажат скритите под нея средновековни образи, но все пак те решават, а не аз.
В олтара има обичайните образи на свети отци
Вляво е състоянието им през 2005 г., вдясно от 2010
Честно казано без реставрацията са по-въздействащи, но няма как - съвременният стил на реставрация, които представлява залепване на фрагментите върху бяла стена остава точно такова хладно чувство. Обаче пълното унищожаване на фреските оставя още по-хладни чувства.
Тук например може да се види как някои фрагменти от 2005 просто липсват към момента:
Но най-фрапиращ е следният пример:
Погледнете пак тази снимка от 2005 г.
Не е много ясна, но все пак горе вдясно се вижда някакъв образ.
Погледнете същия изглед през 2010
Нека да оставим грозния съвременен иконостас настрана, и да погледнем по-отблизо.
Вижда се, че е ИМАЛО нещо, но не е ясно какво.
Е, аз ще ви го покажа. Там беше този образ:
Днес го няма. Просто тази снимка вече е само спомен за нещо съществувало, но загинало то капризите на времето и от човешкото безхаберие. И ако само за 5 години е изчезнал един цял образ, то колко ли сцени са изчезнали за предишните 5 или 10 или 50 години?
Както и да е, да продължим към новоткритите стенописи.
И
Константин и Елена, неизвестни други светци, медальони
За съжаление част от фреските са скрити под грозните възрожденски цапаници.
Част от фреските са били скрити под добавените по-късно арки за изградения през XIX век купол, например този неизвестен светец воин:
И нека още веднъж да сложа в по-едър план някои от фреските:
Нека да споменем и имената на реставраторите, благодарение на когото поне тези нищожни фрагменти от някогашното великолепие бяха спасени:
Това са Николай Ангелов и Иван Николов с научен ръководител Стефко Аенски.
Но това не е всичко. Стенописи има и в пещерата и в постницата. Но за тях в
третата част.
През 2005 вътрешността на църквата беше в окаяно състояние
Стенописите бяха жалки останки, олющени и изкорубени от влага. Очевидно нямаше да издържат още няколко години. И тогава реших да снимам и да ги запазя поне в интернет.
Благодарение на това имаме възможност да сравним състоянието им през 2005 и през 2010 г.
На западната стена над входа имаше доста жалка възрожденска фреска на Страшния съд. През 2005 тя изглеждаше така:
а след реставрацията вече така:
Вижда, се че е толкова слаба, че направо е необяснимо нежеланието на реставраторите да я свалят и да покажат скритите под нея средновековни образи, но все пак те решават, а не аз.
В олтара има обичайните образи на свети отци
Вляво е състоянието им през 2005 г., вдясно от 2010
Честно казано без реставрацията са по-въздействащи, но няма как - съвременният стил на реставрация, които представлява залепване на фрагментите върху бяла стена остава точно такова хладно чувство. Обаче пълното унищожаване на фреските оставя още по-хладни чувства.
Тук например може да се види как някои фрагменти от 2005 просто липсват към момента:
Но най-фрапиращ е следният пример:
Погледнете пак тази снимка от 2005 г.
Не е много ясна, но все пак горе вдясно се вижда някакъв образ.
Погледнете същия изглед през 2010
Нека да оставим грозния съвременен иконостас настрана, и да погледнем по-отблизо.
Вижда се, че е ИМАЛО нещо, но не е ясно какво.
Е, аз ще ви го покажа. Там беше този образ:
Днес го няма. Просто тази снимка вече е само спомен за нещо съществувало, но загинало то капризите на времето и от човешкото безхаберие. И ако само за 5 години е изчезнал един цял образ, то колко ли сцени са изчезнали за предишните 5 или 10 или 50 години?
Както и да е, да продължим към новоткритите стенописи.
Константин и Елена, неизвестни други светци, медальони
За съжаление част от фреските са скрити под грозните възрожденски цапаници.
Част от фреските са били скрити под добавените по-късно арки за изградения през XIX век купол, например този неизвестен светец воин:
И нека още веднъж да сложа в по-едър план някои от фреските:
Нека да споменем и имената на реставраторите, благодарение на когото поне тези нищожни фрагменти от някогашното великолепие бяха спасени:
Това са Николай Ангелов и Иван Николов с научен ръководител Стефко Аенски.
Но това не е всичко. Стенописи има и в пещерата и в постницата. Но за тях в
третата част.
