Всеки, който живее в София, почти ежедневно вижда тази църква. Всеки посетител също. Та тя е в идеалния център на града още от времената на антична Сердика
.
В Internet има безброй снимкина сградата, но само отвън. Практически не открих снимки на интериора и стенописите и.
Време е да се поправи този пропуск.
Първо малко инфо:
Църквата е еднокорабна, с полуцилиндричен свод и широка апсида. Лежи върху основите на антични сгради и гробници, които в момента са експонирани в криптата и. Не е ясно кога е издигната самата тя. Предположенията варират от XIІ до ХVІ век.
Както се вижда от самото и име - поддържала се е от самарджийския еснаф. Има входове от юг и от запад, като някога е имала и притвор.
Нека видим интериора:
Всъщност не е толкова малка и дори създава усещане за простор. Вероятно за това допринася липсата на иконостас и необичайно широката апсида, които и придават вид на католически храм. Впрочем има и теория, че наистина е била такъв през 16 век.
Стенописите са били поне 4 пласта, но са лошо запазени. Основната част е от 16. век.
Нека започнем може би с най хубавия - ангела на гроба.
Прекрасен е и много напомня прочутия бял ангел от сръбското Милешево . Въпреки, че разбира се сръбската фреска е по-ранна и безкрайно по-известна.
Този блок от стенописи на южната стена вляво от входа
е един от малкото горе долу запазени и освен ангела са изобразени влизането в Ерусалим
една лошо запазена неясна сцена,
Оплакването
На отсрещната стена е бил финалът на Страстната седмица.
Освен разпятието, виждаме и свалянето от кръста:
Над него е оцелял този фрагмент:
Фрагменти:
С това поставям край на първата част, очаквайте втората.
.
В Internet има безброй снимкина сградата, но само отвън. Практически не открих снимки на интериора и стенописите и.
Време е да се поправи този пропуск.
Първо малко инфо:
план: Маргарита Коева "Българската архитектура през периода XV-XVII век"
Църквата е еднокорабна, с полуцилиндричен свод и широка апсида. Лежи върху основите на антични сгради и гробници, които в момента са експонирани в криптата и. Не е ясно кога е издигната самата тя. Предположенията варират от XIІ до ХVІ век.
Както се вижда от самото и име - поддържала се е от самарджийския еснаф. Има входове от юг и от запад, като някога е имала и притвор.
Нека видим интериора:
Всъщност не е толкова малка и дори създава усещане за простор. Вероятно за това допринася липсата на иконостас и необичайно широката апсида, които и придават вид на католически храм. Впрочем има и теория, че наистина е била такъв през 16 век.
Стенописите са били поне 4 пласта, но са лошо запазени. Основната част е от 16. век.
Нека започнем може би с най хубавия - ангела на гроба.
.
Прекрасен е и много напомня прочутия бял ангел от сръбското Милешево . Въпреки, че разбира се сръбската фреска е по-ранна и безкрайно по-известна.
Този блок от стенописи на южната стена вляво от входа
е един от малкото горе долу запазени и освен ангела са изобразени влизането в Ерусалим
една лошо запазена неясна сцена,
Оплакването
Възнесение
На отсрещната стена е бил финалът на Страстната седмица.
Освен разпятието, виждаме и свалянето от кръста:
Над него е оцелял този фрагмент:
Фрагменти:
С това поставям край на първата част, очаквайте втората.
