Красимир Йовчев (medchurches) wrote,
Красимир Йовчев
medchurches

Categories:

Свети Йоан Пусти Враца I част

 

2005 г.


2010 г.
 


Тази църква има особено значение за мен. Именно тя ме запали да обикалям тези руини и да снимам останките им. Реално тя даде импулс за съществуване на този сайт.
 

Попаднах там почти случайно в далечната вече 2005 година. Всичко тънеше в разруха и запустение,

В полуразрушената църква се виждаха оцелели само незначителни фрагменти от някои от стенописите:

 

Ясно беше, че след няколко години може би и тях няма да ги има. И реших да снимам и да излагам в Интернет.

Следващият текст е писан около година по-късно:
 
        Това е може би най-романтичното място на което съм бил при всичките ми обиколки из средновековни църкви и манастири. Има някаква магия в него, като от приказка е. Обичам да се връщам там. Няма да ви повтарям глупостите за някакви мистични енергии, дето бликали на такива места, но е толкова красиво и романтично, че извисява духа.


      Задължително го посетете, още повече, че е толкова близо до пътя и толкова неизвестно.
       Карате по шосето от Враца за Монтана и след няколко километра виждате любимата кафява табела, сочеща наляво. След около километър тясното асфалтирано пътче отвежда до кованата решетка на портата на резиденцията на врачанския владика. Това не е манастира, вътре има няколко съвременни сгради, кичозно стилизирани като възрожденски - абе нищо особено. Понякога е заключено, понякога има хора, които ще да ви упътят - особено един изпечен иманяр, който се грижел за "охранявания от държавата паметник на културата". Иманярът поне е наковал по дърветата табели с този текст, но звучат доста неубедително. Ако проявите интерес той ще ви разкаже как иманярите, но не и той
копали навсякъде, даже взривявали. Ако покажете познания по история може да реши, че и вие сте "колега" и може би потенциален съдружник или клиент и може би ще ви разкаже, че "всъщност и той е копал" и е намерил "антониани, торкви и бронзова статуетка на Диана". :tdown Явно е имало тракийско или римско светилище.
       Оставяте колата пред резиденцията на новоизградения паркинг и тръгвате покрай телената ограда, като заобикаляте отляво цялата резиденция. Върви се по една незабележима пътечка точно до оградата между романтични буренаци. Щом излезете над оградата завивате надясно и по една широчка и ясно видима пътечка поемате към светинята. Прекрасна разходка из прекрасна гора в прекрасния Балкан. Вървите около половин час без да бързате и точно като почнете да се уморявате достигате мястото.
        Представете си горска поляна. Заобиколена от дървета. От едната страна има скален венец в който има пещера. По-точно скална ниша, но много голяма - вътре удобно може да се разположи немалка къща.
 
    
    От нея изтича горски поток, минава през поляната,

    
     под едно малко мостче



и се хвърля в пропаст от другата страна на полянката като образува изключително живописен водопад.


       Впрочем, ако уцелите сух период ще установите, че поточето едва се цедурка между камъните, а от великолепния водопад няма и следа.
По средата на полянката има красива каменна чешма, а на няколко метра от нея, непосредствено над водопада е единствената оцеляла сграда от манастира Свети Йоан Богослов, а именно църквата му. Оцеляла е силно казано. Потънала е в храсти и се руши. В стените и в купола зеят дупки. И въпреки това е неземно красива.

 

    Влизате в църквата /отключено е/. Пълна разруха.



      Икони няма, надявам се, че иконостасът е прибран някъде. Пълно е с грозни графити. От стенописите са оцелели незначителни фрагменти - фрагмент от стенопис от XIX век със сцена от страшния съд над вратата и незначителни фрагменти от изображения на църковни отци в олтарната част.
Иначе църквата е еднокорабна, едноабсидна, с купол на висок барабан, 7.50Х11.50 м.
     Зад църквата доскоро са били жилищните помещения. Вече ги няма. Рухнали са и останките им са се срутили в дола.
      Стенописи със сцени от житието на Свети Димитър има и високо на западната стена на скалната ниша /пещерата/, като там се е четял и надписа, че през 1540 Димитър Дубов е обновил манастира. Сега стенописите са в значителна степен повредени.
      Някъде високо в скалите има постница, около която също има стенописи, но тя е недостъпна без алпинистка екипировка, а и стенописите /посветени на Иоан Рилски/ били унищожени от иманярската сган.


Манастирът е станал пуст още в края на 19 век, но е бил възобновен през 1928 и е бил действащ до 1980 г.

Манастирът преди запустяването му. Вижда се жилищната сграда, останките на която през 2005 г. намерих сринати в дола.

     Запустяването му се беше отразило наистина ужасно. В това отношение не може да не приветствам реставрацията. Но трябваше ли всичко да е в този грозен кичозен вид? Убита е поне половината романтика на мястото. Вместо камъните с цвета на скалите наоколо - безлична бяла мазилка като на някакъв гараж. Постройките, които сътвориха, не се връзват абсолютно с нищо и имат духовност колкото някоя битова механа. И телени огради!

 
 
 
 
    Далеч съм от мисълта, че мястото не е хубаво или че не стрябва да се посещава. Напротив - идете задължително. Дори вече има асфалтов път, вместо пътечката в гората.

Скалите с водопада са все така величествени:


     Пещерата си е прекрасна.





Но мистичното очарование вече го няма...


ГАЛЕРИЯ 2005

ГАЛЕРИЯ 2010


ВТОРА ЧАСТ


Tags: Свети Йоан Пусти
Subscribe

  • Post a new comment

    Error

    default userpic

    Your reply will be screened

    Your IP address will be recorded 

    When you submit the form an invisible reCAPTCHA check will be performed.
    You must follow the Privacy Policy and Google Terms of use.
  • 4 comments