Красимир Йовчев (medchurches) wrote,
Красимир Йовчев
medchurches

Category:

Свети Петър Беренде III част - текстове и линкове

Благодарение на Бартол
Старински църкви в Югозападна България

от Йордан Иванов

(публ.в ИБАД, ІІІ, 1912-1913 г. с.53-73.)

Част 1. Църквата при с. Беренде, Царибродско.

Тази църква се намира в горната долина на р. Нишава; току на запад от с.Беренде, Царибродско. Тя е от вида на малките планински църквици, като параклис. Дълга е около 5,50 м. и широка около 4,50 м. Стените и, зидани с камък и хоросан, са доста дебели, 85—90 см. Има една западна врата и едно апсидно прозорче. Покривът отвътре е засводен, а отгоре е покрит с плочи. Църквата отвътре е изписана цяла със стара живопис. Ако се съди по двата празника, когато селяните правят голяма служба при църквицата, трябва да се приеме, че и храмовият и празник ще да е Св. Петър или Св. Богородица.
Тази старина стана известна още през 1890 г., когато братя Шкорпилови отбележиха историческия и надпис, що е на външната западна стена. 1) А понеже в този надпис личи името на цар Ивана Асеня, управлението на Народния музей в София се погрижи да се направят снимки от старинските фрески. Бяха копирани сцените : тайната вечеря, омивението, предаването на Исуса, светците : архангел Михаил, Роман Сладкопевец, Константин и Елена, Васили Велики, Атанаси, Григори Богослов, Иван Златоуст, Кирил Философ и др. Копиран е и образът на неизвестна госпожа ктиторка с детето си. Всички тези фрески в музея са обозначени като произходящи отъ XIII век.
Миналата година имах случай, с неколцина любители на българското минало, да посетя църквицата при Беренде и да се запозная, ако и бегло, с нейните старини. Устроителят на излета г. Баласчев изложи мнението си по тези старини в дневния печат, във в. "Вечерна Поща". Особено исках да видя надписа на Ивана Асeня и лика на Кирила Философа. Този надпис ни увeрява, че дeйствително църквицата е била градена във времето на българския цар Ивана Асеня (1218—1241) и твърде вероятно с негова помощ. Високо горе на западната стена отвън по яката бяла мазилка и сега са запазени слаби следи от лика на този цар и част от надписа, който възстановенъ ще се прочете така: «Йоанъ Асенъ въ Христа Бога благоверенъ царъ и самодържецъ всемъ блъгаромъ и гръкомъ». Относно древността на надписа ще забележа следното. Мазилката, на която стои фреската, е стара и първична, навлязла между камъните на градежа. Палеографията на буквите, в сравнение с познати датувани паметници от XIII в., не противоречи да се признае надписът от времето на Ивана Асеня. Образът на светската госпожа с детето, отвътре в църковната живопис, ще да е на някоя непозната ктиторка, с чиито средства се е презографисвала част от църквата в по-късно време. За съжаление, не е запазен надпис с името на госпожата и детето. Ликът на Кирила Философа е добре запазен. Той наистина е придружен с надписа «Свети Кирил Философ»;, но не представя словенския просветител, а е образ на св. Кирила Александрийски, който се изобразява, според канона, в и до олтаря наред и с еднакви архи­епископски одежди с другите велики отци на църквата : Василия Ве­лики, Атанасия, Григория, Ивана Златоуста. Такъв е случаят и в църквата при Беренде. Прибавката на прозвището „философъ" къмъ името на александрийския архипастир, ако и погрешно тука, се говори за традицията в словънския юг за Кирила Философа, братът Методиев. Иначе неговият образ е твърде рядко запазен за иконографията. Освен предполагаемият негов образ в подземната част на църквата Св. Климент в Рим, у нас той се намира, доколкото ми е известно, само в две - три стари църкви. Григорович видял през 1845 г. иконата на св. Кирила Словенски в Слепченския мона­стир при Битоля.2) В старонагоричката църква (Кумановско) стои стара живопис с образите на Кирила и Методия.3) На една икона отъ 1832 г., в костницата на Преображенския монастир при Търново, видях изобразен Рилския монастир, а отъ страните му св. Ки­рил и св. Иван Рилски. За по-новите образи на Кирила не поменавам.

Що се отнася до датуването на фреските в църквата при Бе­ренде, ще забележа, че това може да стане само при по-внимателно изследване. Недостатъчното осветление в църквицата и бързото преглеждане не ми позволиха да си уясня по-положително времето на фреските; забележих само, че едни от тях са сравнително по-нови и че е имало обновление на живописта, във всеки случай не по-късно от XV в. Това личи и от редакцията на надписите. Докато при едни образи са запазени по-издръжливо среднобългарските правописни форми, другаде носовката е предадена с чист вокал, а това не говори толкова за XIII в.; за този век не говори и графиката на известни надписи.

1) Мсб.ІІ 48
2) В.Григориевич, Очерк Путешествия по Европейской Турции, 2 изд., стр.114;
3) Н.П.Кондаков, Македония. Археологическое путешествие. Спб.1909, стр.198-199




Линкове и галерии:

http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=15951&AlbumId=45862

http://berender.org

http://wednesdayinwonderland.wordpress.com/2009/04/15





Tags: Беренде, Свети Петър
Subscribe

  • Post a new comment

    Error

    default userpic

    Your reply will be screened

    Your IP address will be recorded 

    When you submit the form an invisible reCAPTCHA check will be performed.
    You must follow the Privacy Policy and Google Terms of use.
  • 2 comments