?

Log in

No account? Create an account

Средновековните църкви в България


Previous Entry Поделиться Next Entry
Свети Петър Беренде I част
medchurches

Това ми е една от най- любимите средновековни църкви. В сравнение с други е доста добре запазена, с хубави стенописи, никога нереставрирани. Селото не е много известно и не е лошо първо да разкажа как се стига. Близо е до град Годеч. Не го бъркайте с Беренде извор и не идвайте откъм него. На картата между двете села има път, на местността също го има, но той по-скоро оффроуд полигон. Когато ходих там за първи път, минах по него, при това с фиат типо, но си беше доста рисковано. Огромни дупки и цели канавки, от едната страна скала-от другата дере. При това не е асфалтиран /баластра/, през средата му при слънчево време тече поточе, а при дъждовно буйна река. Така, че съвсем нормално си елате през Годеч, както вече правя и аз, влезте в Беренде, питайте за Аспарух и Василка Кръстеви, поздравете тези великолепни хора и ги помолете за ключа от църквата. Най-добре оставете и колата там. До църквата има нещо като път, но ако смятате да го ползвате ще трябва джип. По добре се поразходете - на 10-15 минути е. Самото село е на високия бряг на река Нишава. Спускате се по пътя към реката. 50-тина метра преди помпената станция, пред която той свършва /и НЯМА мост/ се отклонявате по една пътека вляво и стигате до малка неугледна църква в землист цвят. Отваряте с ключа /а вече става и без ключ/ проядената от насекоми дървена врата, прескачате стотиците мравки, които са избрали прага на църквата за аутобан и сте вътре.


Мястото е много красиво и романтично /но всъщност това е гробището/. Долината е наистина красива, без майтап. Че има и един природен феномен - естествена скална арка на склона. Но да се върнем към църквата. До ден днешен не съм сигурен как се казва - Св. Петър или Св. Петър и Павел. Среща се и по двата начина, но в "Православните църкви на българското Средновековие" на Бистра Николова е само Св. Петър, така, че и аз го давам така. Църквата е малка, еднокорабна, с една апсида без притвор. 5.50Х4.50. Каменна, с мазилка.

Не е ясно откога е. На фасадата е имало човешко изображение и надпис "Иоан Асен в Христа бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци", които отдавна са заличени, но е било направено копие, което се е съхранявало в Археологическия музей в София. Най вероятно и то е изчезнало - във всеки случай Бистра Николова не го е открила. Уж копие имало и в Църковно историческия музей, но и за него вече няма сведения. От хард диска си изрових само тази неясна снимка, която вече не помня откъде съм свалил.





Та заради това първоначално са смятали, че църквата е от времето на Иван Асен II, но пък стенописите не приличат на такива от 13 век. Някои /Андрей Грабар/ предполагат, че на фасадата е имало родословно дърво, но Бистра Николова аргументирано отхвърля хипотезата. Така, че най-вероятно надписът е не за Иван Асен ІІ, а за Иван Александър, който също е приел името Асен и в надписа от близката църква в Станичене /сега в Сърбия/ също е наречен Иван Асен. Едва ли ще изненадам някого с думите, че думите "доста добре запазена", с които започнах този разказ, всъщност означават не повече от "доста добре запазена, в сравнение с някои други, които са напълно разрушени". В действителност църквата е в ужасно състояние. Влага разяжда стенописите, някои от които вече трудно се различават, иконостасът е без иконите си, а през 2007 някакви светотатци дори се опитаха да разрушат и покрива. Отделно, че воден от добри намерения местният свещеник е варосал отвън сградата, убивайки красотата на камъка. И унищожавайки окончателно всякакви следи от горното изображение. Иначе "Свети Петър" е паметник на културата. По-точно: "1) Църквата при гробищата при с. Беренде е обявена за Народна старина, ДВ бр. 69/27 г.;
„Народен Археологически Музей – София Списък на Народните Старини No1 Съгласно Протокол No46 от 30.03.1927 г. Комисията за старините при Министерството на народното просвещение обявява за народни изброените в настоящия списък No1 старини. Забележка: Законът за старините остава в сила и спрямо всички старини, които още не са обявени чрез специален списък за народни. София и Околността 7. Църквата при гробищата при с. Беренде Освен гореизброените за народни старини ще се смятат всички надгробни и селищни могили, старите окопи, девташларите, побитите камъни, мегалитите, паметници „Змейови къщи“, изкуствените пещери и всички пещери, обитавани от човека. гр. София, 22.06.1927 г. Директор на Народния Археологически Музей в София и Председател на Комисията за старините, Андрей Протич“

    2) Стенописите в църква „Св. Св. Петър и Павел“ са обявени от национално значение в Протокол No11 на СОПК от 07.12.1966 г., без обнародване; 3) Църквата „Св. Св. Петър и Павел“, с. Беренде, общ. Драгоман, обл. Софийска, е декларирана като художествен паметник с писмо на НИПК No3107 от 18.09.1978 г.

    С благодарност към Берендер за упътването и към Симеон Николов за съдействието при набиране на тази информация."

    А аз благодаря на Галя, че е качила информацията на сайта си. С две думи - ценното са стенописите. Които все пак е по-вероятно да са от 14, а не от 13 век. Замислете се какво означава това. Сравнително цялостно съхранен ансамбъл от XIV век, а не жалки останки като в Калотина или Балша. Нека да ги разгледаме. Както е обичайно и канонично, на западната стена над
    вратата е Успение Богородично.


    Това е самият свети Петър - патронът на църквата.





    Над успението е сцената Възнесение, която за съжаление е доста лошо запазена.



    Вдясно от вратата са Константин и Елена



    А до тях, на северната стена са светците войни.




    Те са трима:




    Свети Теодор Стратилат




    Свети Димитър



    и Свети Георги

    Над тях, подобно на църквите в Калотина и Балша, има медальони с образи на светци.

    До светците воини са Богородица и Христос



    От лявата страна на вратата е Архангел Михаил




    Тук виждаме част от скелета на иконостаса и апсидната стена.



    Честно казано, виждал съм и по-въздействащи Оранти.



    Но за сметка на това Благовещението е много добро.

    И Богородица:




    И Гавриил:



    Вероятно и убрусът над апсидата /убрус е отпечатъкът на лицето на Исус върху кърпа/ е бил забележителен, но сега е доста изтрит.
    А цялостният изглед на апсидната стена е такъв:



    Както обикновено, в апсидата са светите отци  Обърнете внимание на този



    За съжаление качеството на снимката не е добро, но ясно се чете надписа "Свети Кирил Философ". Нима това е едно от първите, ако ли не и първото изображение в българска църква на създателя на славянския писмен език? Едва ли. Иконографски фигурата е на Кирил Александрийски, пък и заема мястото, което се полага традиционно именно на този свети отец. Така, че явно зографът или меценатът са смесвали двамата. Все пак безспорно е интересно, че паметта за Кирил Философ очевидно се е пазела и почитала.

    Тези светци са на южната стена,



    а над тях също има медальони.




    ВТОРА ЧАСТ


    • 1
    (Анонимно)
    Снимката от хард диска ти с надписа на цар Иван Асен е публикувана от Йордан Иванов в статията му "Старински църкви в юго-западна България", публ.в ИАД, ІІІ, 1912-1913 г. с.53-73. Иванов го е разчел така : "Йоан Асен в Христа (БА) благоверен цар и самодържец всем бългором и гръком". Иванов посочва, че надписът е открит и публикуван за пръв път през 1890 г. от братя Шкорпилови. Поздрави. Bartol.

    Благодаря. Имаш ли книгата?

    (Анонимно)
    Bartol : Постнах я на моя блог.

    Много ти благодаря. Ще я ползвам.

    (Анонимно)
    През 1904г. художникът М.Георгиев е направил копие, снимка на което у В.Иванова.Два надписа от Асеневци Батошевският и Врачанският.-ИБАИ.XV,1946,c.130,обр.44
    Поздрави, Монаха MV

    Благодаря. Намерих снимката, но както виждаш - нищо ново не ни дава.

    • 1