Красимир Йовчев (medchurches) wrote,
Красимир Йовчев
medchurches

Categories:

Свети Петър Беренде I част


Това ми е една от най- любимите средновековни църкви. В сравнение с други е доста добре запазена, с хубави стенописи, никога нереставрирани. Селото не е много известно и не е лошо първо да разкажа как се стига. Близо е до град Годеч. Не го бъркайте с Беренде извор и не идвайте откъм него. На картата между двете села има път, на местността също го има, но той по-скоро оффроуд полигон. Когато ходих там за първи път, минах по него, при това с фиат типо, но си беше доста рисковано. Огромни дупки и цели канавки, от едната страна скала-от другата дере. При това не е асфалтиран /баластра/, през средата му при слънчево време тече поточе, а при дъждовно буйна река. Така, че съвсем нормално си елате през Годеч, както вече правя и аз, влезте в Беренде, питайте за Аспарух и Василка Кръстеви, поздравете тези великолепни хора и ги помолете за ключа от църквата. Най-добре оставете и колата там. До църквата има нещо като път, но ако смятате да го ползвате ще трябва джип. По добре се поразходете - на 10-15 минути е. Самото село е на високия бряг на река Нишава. Спускате се по пътя към реката. 50-тина метра преди помпената станция, пред която той свършва /и НЯМА мост/ се отклонявате по една пътека вляво и стигате до малка неугледна църква в землист цвят. Отваряте с ключа /а вече става и без ключ/ проядената от насекоми дървена врата, прескачате стотиците мравки, които са избрали прага на църквата за аутобан и сте вътре.


Мястото е много красиво и романтично /но всъщност това е гробището/. Долината е наистина красива, без майтап. Че има и един природен феномен - естествена скална арка на склона. Но да се върнем към църквата. До ден днешен не съм сигурен как се казва - Св. Петър или Св. Петър и Павел. Среща се и по двата начина, но в "Православните църкви на българското Средновековие" на Бистра Николова е само Св. Петър, така, че и аз го давам така. Църквата е малка, еднокорабна, с една апсида без притвор. 5.50Х4.50. Каменна, с мазилка.

Не е ясно откога е. На фасадата е имало човешко изображение и надпис "Иоан Асен в Христа бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци", които отдавна са заличени, но е било направено копие, което се е съхранявало в Археологическия музей в София. Най вероятно и то е изчезнало - във всеки случай Бистра Николова не го е открила. Уж копие имало и в Църковно историческия музей, но и за него вече няма сведения. От хард диска си изрових само тази неясна снимка, която вече не помня откъде съм свалил.





Та заради това първоначално са смятали, че църквата е от времето на Иван Асен II, но пък стенописите не приличат на такива от 13 век. Някои /Андрей Грабар/ предполагат, че на фасадата е имало родословно дърво, но Бистра Николова аргументирано отхвърля хипотезата. Така, че най-вероятно надписът е не за Иван Асен ІІ, а за Иван Александър, който също е приел името Асен и в надписа от близката църква в Станичене /сега в Сърбия/ също е наречен Иван Асен. Едва ли ще изненадам някого с думите, че думите "доста добре запазена", с които започнах този разказ, всъщност означават не повече от "доста добре запазена, в сравнение с някои други, които са напълно разрушени". В действителност църквата е в ужасно състояние. Влага разяжда стенописите, някои от които вече трудно се различават, иконостасът е без иконите си, а през 2007 някакви светотатци дори се опитаха да разрушат и покрива. Отделно, че воден от добри намерения местният свещеник е варосал отвън сградата, убивайки красотата на камъка. И унищожавайки окончателно всякакви следи от горното изображение. Иначе "Свети Петър" е паметник на културата. По-точно: "1) Църквата при гробищата при с. Беренде е обявена за Народна старина, ДВ бр. 69/27 г.;
„Народен Археологически Музей – София Списък на Народните Старини No1 Съгласно Протокол No46 от 30.03.1927 г. Комисията за старините при Министерството на народното просвещение обявява за народни изброените в настоящия списък No1 старини. Забележка: Законът за старините остава в сила и спрямо всички старини, които още не са обявени чрез специален списък за народни. София и Околността 7. Църквата при гробищата при с. Беренде Освен гореизброените за народни старини ще се смятат всички надгробни и селищни могили, старите окопи, девташларите, побитите камъни, мегалитите, паметници „Змейови къщи“, изкуствените пещери и всички пещери, обитавани от човека. гр. София, 22.06.1927 г. Директор на Народния Археологически Музей в София и Председател на Комисията за старините, Андрей Протич“

    2) Стенописите в църква „Св. Св. Петър и Павел“ са обявени от национално значение в Протокол No11 на СОПК от 07.12.1966 г., без обнародване; 3) Църквата „Св. Св. Петър и Павел“, с. Беренде, общ. Драгоман, обл. Софийска, е декларирана като художествен паметник с писмо на НИПК No3107 от 18.09.1978 г.

    С благодарност към Берендер за упътването и към Симеон Николов за съдействието при набиране на тази информация."

    А аз благодаря на Галя, че е качила информацията на сайта си. С две думи - ценното са стенописите. Които все пак е по-вероятно да са от 14, а не от 13 век. Замислете се какво означава това. Сравнително цялостно съхранен ансамбъл от XIV век, а не жалки останки като в Калотина или Балша. Нека да ги разгледаме. Както е обичайно и канонично, на западната стена над
    вратата е Успение Богородично.


    Това е самият свети Петър - патронът на църквата.





    Над успението е сцената Възнесение, която за съжаление е доста лошо запазена.



    Вдясно от вратата са Константин и Елена



    А до тях, на северната стена са светците войни.




    Те са трима:




    Свети Теодор Стратилат




    Свети Димитър



    и Свети Георги

    Над тях, подобно на църквите в Калотина и Балша, има медальони с образи на светци.

    До светците воини са Богородица и Христос



    От лявата страна на вратата е Архангел Михаил




    Тук виждаме част от скелета на иконостаса и апсидната стена.



    Честно казано, виждал съм и по-въздействащи Оранти.



    Но за сметка на това Благовещението е много добро.

    И Богородица:




    И Гавриил:



    Вероятно и убрусът над апсидата /убрус е отпечатъкът на лицето на Исус върху кърпа/ е бил забележителен, но сега е доста изтрит.
    А цялостният изглед на апсидната стена е такъв:



    Както обикновено, в апсидата са светите отци  Обърнете внимание на този



    За съжаление качеството на снимката не е добро, но ясно се чете надписа "Свети Кирил Философ". Нима това е едно от първите, ако ли не и първото изображение в българска църква на създателя на славянския писмен език? Едва ли. Иконографски фигурата е на Кирил Александрийски, пък и заема мястото, което се полага традиционно именно на този свети отец. Така, че явно зографът или меценатът са смесвали двамата. Все пак безспорно е интересно, че паметта за Кирил Философ очевидно се е пазела и почитала.

    Тези светци са на южната стена,



    а над тях също има медальони.




    ВТОРА ЧАСТ

    Tags: Беренде, Свети Петър, стенописи
    Subscribe
    • Post a new comment

      Error

      default userpic

      Your reply will be screened

      Your IP address will be recorded 

      When you submit the form an invisible reCAPTCHA check will be performed.
      You must follow the Privacy Policy and Google Terms of use.
    • 6 comments